През Европа с кола

По Подбалканския път

По Подбалканския път

За днес имахме планирано пътуване към София с Деница. Решихме да се възползваме от възможността да съдерем малко печати докато децата ѝ са нагости на баба си. Пътуването по Подбалканския път беше лесен начин да съберем няколко печат. Естествено денят не започна съвсем по план. Тъкмо бяхме стигнали в Сопот и осъзнах, че съм си забравил фотоапарата в Стара Загора. След като си купих батерия и зарядно го бях качил вкъщи да проверя, че всичко работи и естествено го забравих. Техническите проблеми продължиха с изтриване на по-голямата част от километража в навигацията – жегата ѝ дойде в повечко. То и без това бях забравил да нулирам нейния брояч. За това днес ще има много малко снимки и никаква статистика.

Тръгнахме не особено рано. Имахме и малко работа в Казанлък, и докато стигнем Лого на 100те обекта№45 град Калофер – Национален музей "Христо Ботев" наближаваше пладне. Нищо впечатляващо нямаше тук. Единствената "забележителност" беше макет на кораба Радецки. След музея направихме кратка обиколка на центъра на града. Случи ни се забавна случка на чешмата на мегдана. Казвах да Деница, че ще пия вода и някакъв турист ме пита дали водата става за пиене. Аз му отговорих, че от де да знам. След което пих от чешмата. Мен ако питаш, стига да няма табелка, че водата не е питейна, или си достатъчно жаден за да пиеш от нея или не.

Втората ни цел беше Лого на 100те обекта№44 град Карлово – Национален музей "Васил Левски". Стигнахме около 12 часа, но за наш късмет почивката беше чак след час. Направихме бърза обиколка. Видяхме, че Лого на 100те обекта№44 град Карлово – Исторически музей почива до един часа и понеже в Деницената книжка имаше отделен печат за него, решихме да потърсим какво да ядем. Яденето не си заслужава споменаването. Пробвах някаква мешавица от бекон, шкембе и кашкавал, но не останах очарован. Музеят си заслужаваше чакането. Не е нещо грандиозно, но ако имате път натам му отделете половин час.

Следващата ни спирка беше Лого на 100те обекта№43 град Сопот – Къща-музей "Иван Вазов". Имах спомени от ученическите си години, че бях доста впечатлен, но сега това не се повтори. Разгледахме набързо и тръгнахме да се разходим наоколо. Решихме да пропуснем другия обект от списъка, който е на същия номер – метохът. Вече бяхме влизали в една от църквите в Карлово и нямахме желание да влизаме във втора. Търсихме някакъв етнографски музей, но се оказа, че не работи в неделя.

Последната планирана спирка беше Лого на 100те обекта№77 град Клисура – Исторически музей. Градчето е невероятно красиво. Музеят е малък, но интересен. В мазето има картинна галерия, от която не останах особено впечатлен. Имахме останало доста време и решихме да посетим Лого на 100те обекта№75 град Копривщица – АИР. За последно бях ходил там преди доста време, но градчето не се е променило. Разгледахме къщите на Любен Каравелов, Димчо Дебелянов, Тодор Каблешков и Лютовата къща. Първите две не са нищо особено, но останалите са места, които трябва да се посетят. Явно си личи, че са били притежавани от изключително заможни люде. Има доста големи количества фина дантела и някакви килими.

И след този не особено вдъхновен отчет за деня ми се иска да кажа и няколко приказки за предстоящите ми планове. По-наблюдателните може да са забелязали, че двата брояча станаха един. След една история, която по-добре да остане извън публичните записи, септември месец ще попътувам доста. Заминавам на втори за Амстердам, без да се връщам заминавам в командировка до Силиконовата долина и после от там летя за Мароко. Плановете ми за Мароко не са съвсем уточнени, но се връщам чак на 25ти през Малага.

Из Габровския Балкан

Из Габровския Балкан

Имахме големи планове за уикенда. Не се получиха всичките, но все пак успях да събера всички печати от Габровска област. Два от обектите останаха непосетени, но те нямат печати в моята книжка (единият има в книжката на Деница). Планът беше да минем през Търново и да вземем печати от там, всички сме ходили, но никой няма печат. Само дето изникнаха ангажименти и успяхме да тръгнем чак в късния следобед.

Насочихме се право към Лого на 100те обекта№21 град Трявна – музей на резбарското и етнографско изкуство. Там беше предвидена нощувка. Успяхме да хванем музея малко преди края на работното му време. Разходихме се малко и веднага се качихме на колата. Тръгнахме към Дряново, където племенника беше на Милан джуниър камп. Пътят между Трявна и Дряново е много тесен, на места пропаднал и с ужасно много завои. Осемнадесетте му километра се изминават за около половин час. Трудно е да се кара с повече от 40 km/h. Малко след средата се минава през "любимата" ми гара – Царева ливада. Не знам колко точно пъти съм сменял там влака.

Малкото планинско градче беше пълно до пръсване. Не бяхме единствените роднини отишли за последната вечер. Седнахме на някаква пицария и поръчахме една огромна пица. След много чакане, пицата най-накрая дойде. Успяхме да се справим само с половината, а останалата ми остана за закуска. Накрая си върнахме 2 парчета в Стара Загора. Деница реши да остане да спи при Жоро, а аз тръгнах да се прибирам. През нощта, тоя път е още по гаден. Направо си е страшен. Нищо не се вижда, не знаеш кога ще изскочи някой иззад следващия завой. Пък и в тая гора, сигурно се навъртат върколаци. Аууууу!

На сутринта излязох да си направя още една разходка из Трявна. Исках да мина през музея на "Азиатското и африканско изкуство". Чудех се какво прави такъв музей в това затънтено планинско градче. Оказа се, че някакъв местен художник, който живял по чужбина, е обичал да обикаля света. През годините насъбрал доста голяма колекция и сега от нея са направили музей. Малко е странно, да се видят омесени на едно място будистки украси и африкански ритуални предмети, а има и разни древногръцки накити. Аранжировката, на места, е малко странна, но все пак това е резултат от лична колекция. Ако сте наоколо, не го пропускайте. Колкото и да е странно, музеят си заслужава.

Другият музей, който посетих докато чаках да отворят предния, беше Славейковото школо. Имаше, мисля, четири експозиции. Една стая напълнена с разни часовници, главно от края на XIX век, но и някой по-стари, представящи историята на инструментите за измерване на времето. Една картинна галерия, заемаща доста голямо пространство, но пълна с модернистични цапаници. Почвам да се притеснявам за себе си, защото взех да виждам смисъл в тоя тип картини. Все още не ги разбирам, но изглежда да имат някакъв смисъл. Третата експозиция беше с учебни пособия. От нея, най-интересна ми се стори карта на света от 1833 година, на която континентите бяха контурирани с цветен молив. Имаше някой интересни моменти в тези контури. Има я на снимките. Последната стая беше "училището" с пейките, пясъка и т.н. Забележителното там бяха табелките за послушните и непослушните ученици. Майка определено трябва да си вземе такива 😉 .

Станало беше време да тръгвам. Уж трябваше да пристигна в Дряново след края или поне в края на закриващата церемония, но не би. Явно даването на сертификати на към 250 деца е дълга работа. Поопекахме се на слънце и тръгнахме да обикаляме. Първата ни спирка беше Лого на 100те обекта№22а град Дряново – Музей "Кольо Фичето", където стигнахме едва 10 минути преди обедната почивка. Все пак ни пуснах и разгледахме. Десет минути са напълно достатъчно. Мястото е пълно с макети на сградите и постройките построени от големия майстор. След това се запътихме към Лого на 100те обекта№22 град Дряново – Пещера "Бачо Киро", но по пътя първо спряхме да видим моста на Кольо Фичето, този път на живо. Подпорната стена до моста беше изрисувана с доста интересни графити. Разгледайте ги в галерията.

Стигнахме до пещерата. Платихме си билетите и изчакахме за екскурзовода, който ни разведе вътре. Много забавно беше, пускаше майтапи непрекъснато. Сигурно са едни и същи през цялото време, но всички се забавляваха много. Проверихме и дали имаме грехове. Това става като се вземе стотинка и се залепи на стената само с натискане. На Кристиян монетата първо се задържа, но после падна. Явно не му беше съвсем безгрешна душата, след тия 11 червени картона на кампа. Аз съм хитър/без грешен. Оставих си стотинката на едно ръбче. Деница и Криско отидоха да се пречистват от греховете – минавайки през някакви странични проходи, в които калта те пречиствала!?

Излязохме и се насочихме към Лого на 100те обекта№22 град Дряново – Дряновски манастир. Лично за мен там няма нищо интересно. Има костница на загиналите в Априлското въстание. В църквата не влязохме, но за сметка на това влязохме в сладкарницата и ресторанта. В него ни цакаха с едни манастирски цени, но пък си хапнахме здравата. Поръчах си "Калугерско" гювече. Капакът му беше направен като горната част на стомна. Хапнах и цедено мляко със сладко от горски ягоди. Деница яде някакъв качамак, а Жоро заложи на класиката – боб с наденица. Кристиян дори не си дояде кебапчетата, а и не му излезе късмета с десерта – беше свършил. Дивна, както винаги, яде от всичко.

Последната ни цел беше Лого на 100те обекта№20 село Боженци – Архитектурно-исторически резерват. До там се стига по един път, който е по-тесен дори от този между Дряново и Трявна. Естествено, на входа има платен паркинг. Още щом се качихме в колата и Дивна заспа, по вече отработена техника оставихме колата да работи и климатика да прави хладно и се разходихме с Жорката и Кристиян. Музеите се посещават само с екскурзовод. Доколкото разбрах са 6 на брой. Влязохме само в един, колкото да вземем печатите. Беше интересно, но не искахме да караме Деница да чака. Мястото е изключително красиво, но пълно с туристи. Всяка свободна къща е или механа или къща за гости, така де – хан.

С това завършихме обектите и се насочихме към Стара Загора. Минахме през Бузлуджа за малко почивка и две три снимки и се прибрахме благополучно.