През Европа с кола

Кьолн

Кьолн

И така, дойде време за последната статия от това пътешествие. Благодаря на всички, които лично се поинтересуваха дали и кога ще има статия за Кьолн. Но нека започваме. Станах твърде рано. Натоварих се с багажа и беж към гарата. Толкова рано сутринта хора, които да продават билети няма. Има само автомати. Първата машина ми вика, че такъв влак няма. Аз съм проверил на сайта и влак има. Намирам табла с обявени влакове и виждам от кой коловоз тръгва влака. Тръгвам към коловозите и намирам други машини за билети. Първата не работи, втората не приема кредитни карти, третата не взема монетите, а дупката за банкноти е залепена. Най-накрая, четвъртата приема само банкноти. На ти 18 € на стотинки.

Отивам на коловоза, под земята, и почвам да чакам. Влака идва по-рано. Надписи няма. Качвам се в последния момент и питам едни момичета натоварени с големи куфари дали отиват към летището. Уцелил съм. Стигам на летището, което е доста по-голямо, отколкото съм си представял. Виждам, че едни момчета печатат етикети за багажа на едни машини и отивам да свърша и това. Имам бордна карта на телефона, но си разпечатвам една. След това се нареждам на огромната опашка. След минута минава една служителка и насочва всички с разпечатани етикети към отделно гише. Няма опашка, някакви се суетят с чантите пред гишето, но не са готови. Минавам първи.

Следва доста чакане, после качване на самолета. Не особено дълъг полет и съм на кьолнското летище. Следващия полет е от друг терминал. Там е и гарата. Знам, че има място за оставяне на багаж на гарата и се насочвам натам, но виждам отворени гишета и успявам да чекирам чантата. Тъкмо няма да плащам багаж. На гарата има подробно разписание на всички влакове, но трябва да се чете един час. За щастие има и машина. Има влак след по-малко от 5 минути. Вземам билет и след минута съм на влака.

Десетина минути по-късно съм на гарата. Още от влака се вижда, че прочутата катедрала е точно до гарата. Тя там си е била още през Втората световна война, но кой да ти проверява. Единственото, което знаех беше, че е оцеляла през войната. Има една известна снимка с катедралата насред разрушения град. Според една теория във Википедия катедралата е оцеляла, защото пилотите на съюзниците са я използвали за ориентир. Моето мнение е, че не разрушаваш нещо толкова красиво без много сериозна причина. В момента текат ремонти. Една от кулите е била разрушена и нарочно оставена така, но преди няколко години се е взело решение да се поправи.

Влязох вътре точно за обедната литургия. Вярващите ги пускат до пейките вътре, а туристите имат отделена една секция достатъчно назад, за да не пречат, но и да имат видимост към катедралата. Отвътре, всички прозорци са украсени с изящни стъклописи. Те не се виждат като се гледа отвън, направени са да се гледат само от едната страна и от външната страна са прикрити. Снимки няма да видите поради моето правило да не снимам вътре в действащи храмове. Самата литургия не се различава особено от нашите служби. Органа създава леко различна атмосфера, но иначе попа си пее, хора му приглася и това е. А да, да не пропусна, двама минават по пейките и събират милостиня. Имаха специални торбички за целта, с две дръжки, да могат да си ги предават хората едни на други. Точно този елемент ми се видя, малко, прекалено комерсиален.

Тръгнах си преди края на молитвата и затърсих нещо да ям. Направих голяма грешка да седна на първите места, които видях. Първият ми опит се оказа кафене, станах и седнах в съседното заведение. Там сервираха едни миниатюрни бири и някакви "фюжън" неща за ядене. Нямаше особен избор. Спрях се на нещо от менюто, което звучеше като да съдържа месо. Уцелих. Ще се опитам да го опиша, но няма да е лесно. Нещо като арабска питка, с някакви зелении отгоре и върху тях, нека го наречем jamon. Всичкото това нарязано нарязано на правоъгълни парчета, а върху всяко парче по половин чери доматче. Струва ми се, че цялото това нещо беше залято с някакъв зехтинест сос, но може и да греша. Изненадващо и за сами мен, успях да се наям с това нещо, даже ми беше вкусно. Платих с шепата монети, които автомата за билети ми беше върна сутринта 🙂 .

Тръгнах да се разхождам из уличките на града. Скоро разбрах, че е имало много повече заведения за хранене и вероятно е можело да ям и навън. Времето беше чудесно и само пропуснах като седях вътре. Почнах да си търси нещо за десерт. След доста обикаляне и снимане попаднах на друга сладкарница. Места отвън имаше, но бяха на слънце. Реших да седна вътре. Поръчах си нещо като мелба с орехи и сметана. Добре, че не поръчах плодовите варианти, не знам дали щях да се справя. Едвам изядох и тази, а като гледам какви неща приготвяха на бара, май си бях поръчал един от най-малките варианти.

Имах още поне час, но краката ме боляха и реших да се запътя към гарата. Благодарение на автомата бързо си взех билет и към коловоза. Гледам влака там. Гледам и в списъка на спирките има самолетче и пише летище. Но часа е с 3 минути по-рано. Усъмних се, но се качих, питах едни черни дали ходи до летището. Да ходел, за десет минути се стигало. Да, но мен все още ме глождеше съмнението. Слязох в последния момент. Оказа се, че влака наистина ходи до летището, ама до това на Дюселдорф. Сигурно щях да имам време да се върна, но не се наложи. Моят влак тръгвал от другия край на коловоза, точно в уреченото време. Чак сега разбрах како значат буквите на голямото разписание. С тях са номерирани отделните секции на коловозите, за да знае човек откъде тръгва неговия влак и да не стават такива грешки.

И така, кратка дрямка на летището по-късно, сух сандвич на удивително висока цена и неколкократно пълнене на бутилката с вода от тоалетната (ако ви се дават 3 € за половин литър вода, ваша работа), самолета дойде. Почнаха да ни товарят още преди да слязат предните пътници. Спряха ни в тунела. После ни пуснаха да вървим по пистата. Стоянката има ръкав, но Ryanair пари за "глупости" не дават. Толкова бързаха, че даже не заредиха самолета с храна. Въпреки, че храната се плаща отделно, повечето неща от менюто бяха свършили. Сутрешния полет (с Norwegian, уж ниско-тарифна компания) дори имаше Интернет на борда, тук липсваше дори храната.

И така завърши това приключение. Активно качвам снимки и се надявам да съм качил всичко преди да публикувам това. За сега си давам малко почивка, но знае ли човек. Идва нова година, а нямам желание да празнувам вкъщи.

Малага

Малага

Гледам го празния лист, така де, монитор и не знам откъде да започна. Хайде, днес ще е от началото. Наспах се, наруших правилото на хотела да не се яде храна в стаята и пак спах. После се излежавах и не ми се излизаше. Пак ядох и така стана един часа следобед. Реших най-после да изляза. Все пак трябва да разгледам. Краката ме болят и имам нужда от почивка, но остана съвсем малко.

Центърът не е близо. Но не е и далеч. Взех си туристическа карта от рецепцията и бавно-бавно, по сянката, тръгнах да обикалям. Разходих се по крайбрежния парк и тръгнах по кея. Още от рано реших, че няма да се катеря по баира към крепостите. Едната е съвсем на върха на планината, а другата е по в ниското, но аз нямам сили за такива работи. Имаше някакъв вариант да се кача до високата крепост с градския транспорт, но в края на краищата не го направих. В по-ниската крепост се влиза направо от центъра, но когато разбрах това вече ми се изчерпваше времето.

Седнах да хапна, не бях особено гладен и си поръчах плато с jamon iberico и месни сирена. Това включваше доста jamon, два вида сирена, нещо сладникаво, което ми беше много познато, но не разпознах и малко орехи. В добавка имаше препечена филия намазана с намачкани домати, която вървеше много добре със сирената, особено с по-сухото и миризливо. Хапнах без да бързам, а за десерт си поръчах някакъв вид flan, т.е. крем карамел, който беше доста твърд и гарниран със сладолед и някакъв кисел "сос".

След това се разходих до плажа, където за щастие са на мода монокините а не буркините. Не си носех плажните принадлежности и нямах възможност да опитам водата. Тръгнах да се връщам. Реших да мина по туристическия маршрут отбелязан в карта. Тука сграда, там друга, ето ти амфитеатър (по-малък от старозагорския). Нищо, което да не съм виждал и преди. Впечатляващата част беше катедралата. Но пък аз, досега, не съм виждал не-впечатляваща катедрала.

Преди да стигна до нея, обаче, минах през музея на Пикасо. Човека, май, наистина е можел да рисува. Има няколко нормални картини и те изглеждат прилично. Пред една от "нормалните" картини се беше събрала тълпа с екскурзовод, но дори от далече се виждаше колко детайлно е направена и как, и най дребните неща хвърлят сенки. Пред една от цапаниците, пък, една бабичка се кълчеше и превъзнасяше обяснявайки на групата си, колко добър е бил Пикасо. Някой от картините са чисто перчене – "виж ме, че мога с две зигзаг линии да нарисурам лице". А други създават впечатление, че този или е прекалил с наркотиците или е виждал света по по-различен начин от нас.

Бях прекалено уморен да влизам в къщата на епископа, която изглеждаше доста впечатляващо отвън. Заприбирах се и като минавах покрай един "Нептун" му пуснах едно евро. Той пък ми даде стъкълце от дълбините на морето. Взел съм си храна за вечеря и няма да излизам. Трябва да стегна багажи и да стана в 5, за да хвана някой от първите влакове за летището. Стоимен ме предупреди, че е имало големи опашки. Утре ще имам доста престой в Кьолн и сигурно ще имам възможност да разгледам.