Днес беше денят за наваксване на пропуснат сън 😉 . Аз се събудих относително рано, но след закуската се прибрах и легнах. Светльо спа толкова, че пропусна закуската. Все пак му я “прехвърлиха” за утре. То е голяма цигания с тая закуска. По принцип нямаме включена закуска и тя струва $20 на човек на ден. Това за т.нар. “континентална” закуска, която тук представлява някакви плодове, кифли, мляко и зърнени закуски. На нас ни предложиха промоция, само за $10 яйца с бекон.
Та защо казвам, че е цигания. Отивам аз в ресторанта, казвам да приготвят само за мен, защото другият човек още спи. Вземам да се оглеждам за чай и тая ми вика – “континенталната закуска не е включена, но можете да си сипете чай или кафе”. Сакън да не ѝ изям някоя от безценните кифли или да открадна един от трите банана, които бяха по-скоро за украса отколкото за закуска на някой. Разбирам, че закуската е платена, особено при тия цени тука, но такова нещо не ми се беше случвало. Хем си си платил за закуска, хем не получаваш всичко, тия трябва да осъзнаят в кой век се намират. Има множество хостели, в които можеш да получиш по-добра закуска.
Към обяд се бяхме наспали и двамата. Приготвихме сандвичи за из път и излязохме да се шматкаме без цел. Минахме през катедралата, в която бяха сложили карта на света, карта на Европа и карата на Австралия, за да бучкат хората карфици от къде идват. На световната карта имаше няколко набучкани около София, на европейската си виждаше, че е имало около София, но сега стоеше само една на Харманли. И ние бучнахме по една карфица, аз на Стара Загора, Светльо на София.
По съвет на един колега, който изглежда е прекарал известно време тук, се насочихме към градския музей. Входа се оказа безплатен, а музеят интересна комбинация от исторически, природонаучен и галерия. Имаше специална експозиция на модерно аборигенско изкуство. По принцип, специалните експозиции били платени, но тази не беше. Основен интерес за мен представляваше аборигенската част на музея. Етаж и половина беше запълнен с копия, боздугани, щитове и предмети от бита на аборигените. В един момент, обаче, нещата почнаха да изглеждат доста еднообразни.
В контраст на това, друга от залите беше пълна с тихоокеанската колекция на музея. Човек можеше да усети разликите между отделните региони доста лесно. В един момент просто си казвах, абе това изглежда доста различно и поглеждаш към надписа над предметите само за да разбереш, че те наистина са от друг регион. Аборигенските неща бяха с доста семпла украса, докато при тихоокеанските имаше страшно внимание към детайла.
Имаше секция посветена на антарктическите експедиции на някакви австралийци и секция за космическите полети. Тия австралийци не само са носили бумеранг, но и комплект с огниво от някакъв пра-дядо на астронавта. Айде, бумеранга мога да го разбере, австралийското знаме е ясно, ама това огниво за какъв чеп им е. То даже не става за снимки.
Колекцията с камъни беше малко, но доста красива и добре аранжирана. Особено се накефих на витрината, в която бяха аранжирали камъните по цветове. Не всичко е наука, трябва да има и естетика. Двете зали с вкаменелости не ми бяха особено интересни, но Светльо прекара доста време в тях (на него пък не му допаднаха аборигенските неща). Музеят имаше и доста малка египетска колекция. Даже имаше мумия. Май е бил събирал някакъв свещеник още през 19 век.
По интересен начин бяха изложили гигантската сепия. Бяха я разпънали от партера до третия етаж. Да може човек да добие представа за истинския ѝ размер. Имаше две зали с препарирани животни. Една с животните от целия свят и една посветена на Австралия. Повечето животни изглеждаха доста избелели и не добре направени. Главите на много от тях просто нямаха естествена форма. Или препараторът него е бивало или просто са доста стари. Най-накрая бяхме в залата с австралийските животни. Аз разгледах набързо и излязох да закуся на една пейка и по-късно на сянка под едни палми и остави Светльо да си разгледа на спокойствие.
След като направихме един импровизиран пикник на тревичката под палмите, Светльо искаше да ходи към плажа (гледам във фацебука, че е стигнал), а аз да се разходя в центъра. Плажът е на около час с градския транспорт. Нямаше как да направим и двете, за това се разделихме. Тук всичко затваря рано. Музеят хлопна кепенци в 5, а половин час по късно видях как повечето магазини затварят врати. Дори моловете се изпразват. Те моловете са доста интересни. Както си вършиш по улицата и можеш да видиш в ляво или дясно едни огромни покрити коридори. Там са магазинчетата. Няма големи фасади като на нашите молове. На някой места има големи решетки, които да затворят вечер, но нищо повече от това. Тук времето просто никога не се разваля и няма смисъл цялата сграда да е затворена.
И така, накупих си магнитчета, взех провизии и се прибрах. Утре ни чака ранно ставане. Ще ни вземат от пред един друг хотел, на около 200 m от нашия. Сериозно, според гуглето, разстоянието е по-малко от двеста метра. Защо при това положение не минат да ни вземат не ми се побира в главата (пътят е широк, има къде да се направи обратен завой и не видях да има кой знае какъв трафик). Не знам какъв ще е Интернета по тия национални паркове, за това не решавайте че съм умрел ако не се появят статии в следващите 2-3 дни. Гледам, че забравих да кажа, ще пътуваме с организирам тур до Мелбърн, за 3 дни, през два национални парка.
Оставете отговор