Днес я карахме по-леко. Спахме по-до късно, занимавахме се с перални и сушилни. Снощи на кратката програма пералнята пра към три часа, явно не успяхме да я уцелим. Някъде към десет без нещо тръгнахме към Андора ла Веля, както се казва градчето, което е столица на държавата.
Тук всичко са селца от алпийски тип. Градчето е тип планински курорт. По-голямата част е “комерсиална” зона с магазини на всички възможни луксозни марки от дрехи до часовници. На всяка втора крачка има магазин за тютюн, цигари и кубински пури. Доколкото разбирам нямат акцизи за цигарите и тютюна и за това цените са доста ниски спрямо европейските. Същото е положението с алкохола, в някой случаи цените му са наполовина на България. Нафтата също е на цени по-ниски от българските, макар и не с толкова много.
Лесно намерихме паркинг, то в това градче друго освен паркинги няма. Някой са към търговски центрове, други са отвън, но на всяка пресечка имаше поне по един знам сочещ близък паркинг, а на някой по три, сочещи във всички възможни посоки. Цените не бяха особено ниски, по-малко от половин ден платихме 8€. Улиците, пък, са “синя” зона, която се плаща (подобно на улицата пред квартирата), цените там са по-ниски, но и е по-трудно да се намерят места. Като казвам “синя” зона имам предвид, че местата са нарисувани със синя боя, за да е ясно, че паркирането е платено. Нещо, което би били полезно в София, с тия два цвята зони за паркиране.
След като Кристиян направи едно бързо спускане от триетажна пързалка се озовахме на една от главните търговски улици. Естествено, с нашия късмет, имаше ремонт. Успяхме да хванем безплатен WiFi и се ориентирахме за посоката на туристическата информация. За мой късмет, тя беше надолу. Разходихме се лежерно до там и се сдобихме с карта на града.
Бяхме стигнали близо до стария град. Направихме един тур през него. Не ни се даваха пари за посещение на сградата на стария парламент. Вместо това “инвестирахме” в обяд. Кристиян беше харесал някакви миди от снимката на входа на един ресторант. Върнахме се там и ни настаниха на една от масите намиращи се до фонтана (или чешмичката) намиращ се пред ресторанта. Както казах, Кристиян яде тези миди, мисля, че се казват “Сен Жак”. Деница яде някакъв друг вид миди, а Жоро беше харесал някаква манджа със заек, пилешко и наденица, която се оказа за двама, та и аз помагах. За десерт хапнахме суфле, Криско си поръча сладолед, но накрая го даде на баща си, а яде от суфлето. После ни поискаха една торба пари. Изглежда имаше някакъв фокус с цените – сигурно бяха за половин порция, защото не ми изглеждаше да трябва да платим толкова по това, което мернах в менюто.
Нямаше какво повече да разглеждаме. Върнахме се до колата, натоварихме се и се прибрахме с една бърза спирка в селския магазин. Утре тръгваме към Женева. Не изглежда много вероятно снимките да се появят преди да стигнем там.
Оставете отговор