Днес реших да се концентрирам на съвременния Банкок. “Откраднах” си един маршрут от пътеводителя и прекарах повечето време на закрито, в климатизирани помещения. Тръгнах малко по-късно от вчера, имах нужда малко да се поизлежавам на хладно. Май, за пръв път успях да нацеля правилната страна на “небесния” влак, при това с ескалатора 🙂 . Целта беше крайната спирка – Национален Стадион. Ако това, което се виждаше от влака е основното игрище – доста е малък.
Но както и да е, не стадионът ми беше целта. Бях се насочил към къщата музей на, някой си, Джим Томпсън. Той бил бивш военен, който видял бъдеще в изработката на местната коприна и направил голям бизнес от това. На практика, саморъчно направил индустрия от това. Построил къща, като поръчал няколко къщи от провинцията и ги пренесъл в града. Започнал да колекционира местно изкуство, за да го “пази” да не излезе от страната. По някое време, “изчезнал” безследно в джунглата. Теории по въпроса, колкото искаш. Години по-късно, родните му решили да направят фондация и превърнали къщата му в музей.
Къщата се разглежда само с гид, групи тръгват на всеки 5-10 минути, а гидове има на доста езици. Вътре в къщата снимането не е разрешено. Аз, все пак, успях да направя една две снимки, на нощните гърнета с форма на котенце и жаба, и на “древния телевизор” – лабиринт за мишки. В по-малките постройки, разхвърляни из градината, снимането не е проблем. Интерес към тура определено има. На няколко пъти се налагаше да изчакваме предната група да излезе от дадено помещение, за да влезем ние. Всичко става много бързо и няма време да се разгледа нищо, което не е в програмата на гида, а дори за тези неща, които ги има там, времето е въз кратичко.
След тура се разходих из градината и снимах експозициите в сателитните сгради. Докато свърша това и беше станало време за обяд. По съвет на пътеводителя се насочих към един от близките молове – MBK – където да ям. Значи, това наште молове – боб да ядат. Това е само един от четирите мола, които са свързани един с друг. Общото разстояние е една спирка с влака. Изкачих се на шестия етаж и седнах в един ресторант. Хапнах нещо, което не ми изглеждаше супер тайландски – омлет с пиле, върху ориз, пих един чай с лед, а за десерт един студен течен шоколад с лед. Надявам се на това място ледът да е бил безопасен. Но то утре ще се разбере.
Пътеводителят предлагаше да посещавам някакви олтари и площади, но аз вместо това се насочих към следващата спирка на влака, където се намира местният аквариум. Малко плашеща беше табелката, намираща се в основата на ескалатора – чакане за билети час и половина. Бях си наумил да си купя експресен билет, но се оказа, че съм се наредил на опашката за обикновен. Както и да е, след двадесетина минути чакане, влязох. Вътре е доста тъмно и на много места има табелки забраняващи използването на светкавица, явно, за да не се притесняват рибите.
Аквариума е разделен на няколко секции, главно според хабитата на животните, но не само. В началото има входна секция, явно направена да грабне вниманието на децата. Помещението е доста ниско и гюрутията беше до господа. Там се намират разни шарени рибки. Има един брой октопод, който се беше свил на топка и залепил за стъклото. Поради някакъв оптичен ефект, на цилиндричния аквариум, не е възможно да го видиш отстрани, само отпред или през огромното количество вода – отзад. Следва кратък поглед, през стъкления под, към акулите, а ако си навит да платиш допълнително (или си си взел скъпия комбиниран билет) може да се повозиш с лодка със стъклено дъно.
Следва секция с морски кончета от близо и далеч, преди която има “коралов” риф (според картата, на мен не ми е направил особено впечатление), след това има “тропическа гора”, и тропическо море, разделени от секция посветени на разни гадинки дето се въдят по локвите в скалите. В тази секция, на няколко места, дават да се пипат животните. Накрая е главната атракция – тунелът под акулите. Последван от залата с “корабокрушението”, където има места за сядане и голям прозорец към басейна. За по-интересно са чучнали една голяма статуя, около която плуват рибите.
Накрая има малка зала с няколко вида медузи и голяма секция с пингвини. То от тях има и на още няколко места. Все различни видове. Специално в тази зала, стъклото беше доста запотено, явно тези бяха най-студенолюбивите. Единственото животно, което не ми се върза в целия аквариум, бяха някакъв вид азиатски видри. Тук се опитвали да ги развъждат, защото наскоро са ги обявили за застрашен вид.
С това реших да приключа деня. Взех си някакви закуски, от една пекарна в мола и реших да тръгвам на обратно, че имаше доста път. Надявам се пътеводителят да ме отведе на някакво добро място за хапване, защото понеделник бил денят, в който много от уличните сергии почивали. Този път, освен снимки има и малко видео.
Галерия
Ей, човек, не му се плаши толкова. Уличната храна в Тайланд е една от най-вкусните в света и от най-безопасните. И да те предупредя – в Чианг Рай и в Чианг Май няма молове. 🙂 Действай смело. Да ти е сладко.
Мда, днес ядох в някакъв мол, за вечеря и определено нудълите на улицата бяха по-добри от тези в ресторанта. Пък и значително по-евтини 🙂 .
Аз не държа много на моловете. Но те са също толкова част от съвременната тайландска култура, колкото и уличната храна. Не върви да съм пробвал едното, а да не съм опитал от другото.