Днес се гонихме с една гръмотевична буря. Бях в най-далечната точка, от планирания за деня маршрут, когато небето взе да почернява и гръмотевиците взеха да трещят. Тъкмо бях седнал на сянка, в едно малко приятно паркче, с гледка към реката. За пръв път да си почина някъде на открито, с приятен вятър да ме разхлажда и се оказа, че вятърът е водил буря. Имах идеята да изчакам бурята да отмине, в едно препоръчвано от пътеводителя заведени, но така и не го намерих. За това се качих на експресната лодка и беж към хостела. Но бурята не се отказа. Продължи да ни гони по целия път и даже, на няколко пъти, взе да вдига доста високи вълни. На всичкото отгоре, шофьорът на лодката хич не си разбираше от занаята, пък да не говорим, че лодката пушеше бетер от някой стар Чавдар.
Но да се върнем на началото на деня. Видно е, че съм стигнал без проблеми. В този квартал дори не е валяло. Не знам как е в по-северната част на града, но жегата си е все такава и тоя дъжд може само да вдигне влагата още повече. Отне ми доста време да измисля какво да обикалям днес. Оставаха относително близкия китайски квартал и далечните северни квартали (по на север от двореца). Реших да пътувам с тук-тук, т.е. три-колесен мотор с навес. Намерих две спрени до спирката на "небесния" влак. Не бях проверил хубаво цените и не знаех точното разстояние и не се пазарих за цената. Така като гледам ми взеха двойно на нормалната цена, забравих, че с тия може да се пазари човек, а пък в тая жега не ми се и занимаваше.
Добре е, че от задната част не се вижда добре какво става. Всички шофьори на тук-тук са или пенсионирани пилот изтребители или рали състезатели. Газ, спирачка, газ, спирачка и стигнахме до уат Траймит където се намира Златния Буда (พรพุทธมหาสุวรรณปฏิมากร). Това е баш бая голяма златна статуя. Историята ѝ ми стана забавна. В началото на миналия век решили да я преместят от някакво друго място. Някаква фирма дарила камион (това е 36та година) и успешно я пренесли. След това взели да се пънат, да я качат с въжета то четвъртия етаж на храма. Аз едвам се качвам без багаж, а те опитали да качат 5-6 тона статуя. Забавната част, е че те не знаели, че статуята е златна. Тука имат обичая да правят гипсови замазки на ценните статуи, за да не им личи колко са ценни и някой завоевател да ги претопи или нареже. Та накрая, след цял ден пънене, взели, че я изтървали тая статуя. И тя се счупила. Гипса се разбил, но на златната статуя отдолу ѝ нямало нищо.
И така, изгорих си краката на напечените плочки, докато стигна от рафтовете за обувките до сянката на входа. Снимах и минах през експозицията разказваща горната история. Уж трябваше да има и мултимедийна прожекция, но нещо я пропуснаха. Тръгнах през китайския квартал към някакъв китайски храм. По пътя трябваше да мина през местния пазар. От двете страни на тясна уличка сергии, на които се продава всичко ядливо и не толкова. Плодове, зеленчуци, недоумряла риба и съвсем умрели части от пиле. В по-добрите случаи, около месото и рибата имаше лед, но често просто си стоеше така нарязано. В средата между сергиите се блъскаха хора, ръчни колички и мотори. Пълен ужас. Не видях нищо, което да си заслужаваше да си рискувам фотоапарата.
С помощта на телефона се навигирах до търсения храм, но така и не намерих входа. Мястото изглеждаше супер не туристическо. Направих няколко снимки отвън и реших да не притеснявам хората, които си го ползват по предназначение. Вместо това се насочих към реката. По целия път, тесният тротоар беше запълнен със сергийки за боклуци, дрехи, играчки, тук-там и сувенири. И съвсем на рядко, нещо за ядене. А в страничните улички се отваряха още по-големи пазари. Не бях сигурен къде ще мога да ям, затова си купих торбичка нарязан ананас и реших този проблем за момента.
На кея си взех билет за експресната лодка и скоро пътувах към северната част на града. Всъщност, туристическата лодка е по-бърза, но е над два пъти по-скъпа и доста по-нарядко. Така стигнах до споменатото по-горе паркче и разказаното вече връщане назад. До спирката на влака бяха разпънали пазар за храна, явно предните няколко дни им е било почивка. Навзех си разни месца. Прибрах се и подремнах, а сега мисля да изляза да осигуря някаква храна, ако взема да прегладнея по-късно вечерта.
Утре имам полет към Чанг Рай. Летището си е далеч и ще трябва да видя как стоят нещата с таксиметровия превоз.
Оставете отговор