Започнахме деня на спортна тематика. Повозихме се доста време с метрото, за да стигнем до Camp Nou. След като се опитах до купя билети online, но се отказах, защото ми искаше час, в който да започне визитата, реших да рискуваме и да видим какво ще стане на място. Намерихме стадиона лесно и си взехме билети от касата без да чакаме на опашка. Навсякъде, по табелите пишеше, че пускането вътре е на всеки 30 минути, но това не изглеждаше да се спазва строго. Предполагам, че това го спазват само когато има повече хора.
Основната част от музея е посветена на футболния отбор, но не са пропуснати и другите спортове. Баскетболните купи също са изложени. Има разни интерактивни табла, на които се “клика” без да се пипат, но на мен нещо не ми се отдаваше да го правя достатъчно точно. Естествено, през целия път ни снимаха, за да ни искат кожодерски цени за монтирани снимки. Като цяло не останаха очарован и освен ако не сте фен на точно този клуб, не ви препоръчвам тази обиколка. Много пари, за не толкова добро преживяване (нищо, че така се казва обиколката).
Натоварихме се на метрото и хоп на La Rambla. Този път ни таксуваха два пъти при смяната на линията на метрото. Излязохме от едната спирка и влязохме в другата. Явно се сменят зоните или нещо такова. Направихме едно турче на Plaza de Cataluña, даже си намерихме една пейка да си починем.
Тръгнахме по “стъргалото”. Поне този път ги нямаше ония досадници със свирките (само двама срещнахме). Беше станало време за обяд и се хакнахме в първия ни попаднал тапас бар. Аз уж търсих през телефона нещо по-евтино, но не бяхме стигнали до дестинацията, когато видяхме цените в изложеното меню на друг бар и влязохме там. Коко яде paella, в която имаше една огромна скарида и разни други неща, докато аз заложих на tapas менюто, с които не можах да се справя съвсем.
След хапването продължихме разходката по La Rampla. Минахме през Mercado de la Boqueria. След като успяхме да “пробием” през тълпите на входа, които се омайваха около огромна цена на бут jamòn, се оказа, че вътре не е такава блъсканица. Не, че няма хора, просто е доста по-проходимо, отколкото изглежда на пръв поглед. Взех си някакви шоколадови сладки на безбожна цена и набързо излязохме.
Продължихме все надолу, към морето. По пътя се отбихме леко вдясно, за да посетим Palau Güell, т.е. “Замъкът на Гюел” (поне според картата на Гугъл). Тук имаше намаление на билета, за под 18 годишни и естествено се възползвахме. Към билета се включва и аудио гид. Аз взех английски, а той испански. Явно испанския вървеше по-бързо или аз се бавех повече да снимам, но Коко взе да ме изпреварва и накрая беше минал три номера напред. В началото имахме лек проблем с ориентацията, даже някакъв от охраната се опита да ни се скара, че се връщаме. После на брат’чеда гида взе да пищи, щото бил минал много близо до входната врата. А и през цялото време се притеснявах, дали ще можем да излезем на покрива, където е най-интересната част. Тия плочки, там, изглежда стават хлъзгави при дъжд, а имат и доста наклон. За това ни предупредиха, че ако завали, ще го затворят. За щастие, черните облаци само плашеха и така, и не заваля.
Скоро стигнахме до края на булеварда. Седнахме да отдъхнем в едно кафе. После, седнахме на стъпалата пред морето. Докато чакахме там ни хрумна да направим обиколка с корабче. На най-близкия кей имаше кораб, който правеше обиколка на пристанището. Другата обиколка беше малко по-скъпа у включваше излизане от пристанището, но беше след повече от половин час, а на нас не ни се чакаше.
Минахме покрай половин дузина круизни кораби. Направихме едно кръгче из пристанището. Освен наистина огромните круизни кораби имаше и един огромен платноход с 4-5 мачти. Май имаше и някакво ветроходно събитие, защото видяхме няколко кораба да дефилират на нещо като парад, а на кея се беше събрала многобройна публика.
След тази обиколка се насочихме към метрото. Малко объркахме посоката, но на следващата спирка се коригирахме и стигнахме до квартирата без повече проблеми. Починахме малко и излязохме да вечеряме. Коко искаше да е някъде около Sagrada Familia. Избрахме си произволно заведение по картинките с paella. Това и ядохме, въпреки, че на това място не бяха особени майстори. Скаридите не бяха добре изчистени, а мидите не бяха особено добри.
Та, толкова за днес. Утре пак. Имаме билети за парка Güell, който, обаче, се намира далечко от нас, а с тая нова система има точен час за вход в централната част (останалото е свободно за разходка).
За сега не успявам да кача снимките, но ще ги добавя веднага щом мога.
Оставете отговор