Паркове и църкви, на това беше посветен денят. Тръгнахме в ранни зори, за да стигнем навреме до парка Güell. Стигнахме малко по-рано. Опитът ми да разпечатам билета на “банкомата” за билети беше неуспешен, но касиерът ми каза, че всъщност това е билетът и няма нужда да е на хартия. Не това пишеше в инструкциите на сайта, ама иди-дойди. Пуснаха ни 20 минути преди определения час. Явно няма много кандидати да става толкова рано. Все пак паркът е доста встрани от останалите забележителности.
Изтеглих си приложението на парка. Първо на каталан, после на английски. Коко, на който не му се слушаха разни пътеводители щъкаше сам наоколо. Пък аз се разхождах доста лежерно, стоях си по пейките и се наслаждавах на хладното сутрешно време.
Не отделихме много време на безплатната част на парка. Трябваше да отидем до автогарата, за да напазарим билети за рейса. Лесно открихме комбинацията от гара и автогара. Входът беше през един ресторант, но хората си бяха сложили табелка, че е от там. Един автомат ни продаде два от последните билети за автобуса в 14:30. Искаше ми се да тръгнем по-рано и затова бяхме на автогарата, но изглежда от тази автогара има само една компания, която пътува към Валенсия (предполагам, че все пак има и други компании) или са подкупили информацията 😉 (и Интернет).
От гарата се насочихме към Arc de Triomf и Parc de la Ciutadella. Навсякъде беше пълно със сапунени мехури, а вездесъщите африканци правеха бизнес с одеяла за пикник. Шадравана на Венера и Посейдон (P.S. Хм, това отгоре не би Посейдон, на снимката се вижда женска фигура) не работеше, но пък си беше готин за снимки. Имаше един фалшив мамут, идеята, на който не можах да разбера. В парка се намира и местния парламент. Незнайно защо, местните са решили, че е добра идея алеите в парковете да са от пясък. Това не ги спира да правят джогинг (в жегата на обяд), йога, танцуват или, вероятно, да играят на баскетболните кошове (точно там нямаше никой), но моите джапанки постоянно се пълнеха с пясък.
Бяхме нещо огладнели и влязохме в съседния квартал La Ribera. За тукашните представи, часът беше ранен и много от заведенията тепърва нареждаха столове. Харесахме си един тапас бар и седнахме на масичките отвън. Оказа се, че таксуват 15% отгоре ако си седнал отвън. Аз заложих на класиката – плато със сирене и плато с jamón. Коко яде испанския вариант на омлета с картофи и месо.
След обяда, минахме през Basílica de Santa Maria del Mar. В базиликата имаше сватба и не можахме да разгледаме подробно. За това и продължихме разходката си през квартала в посока към катедралата на Барселона. По пътя спряхме в една сладкарница и хапнахме по едно búlgaro xocolata, което се оказа доста вкусно. В самата катедрала (не Sagrada Familia, която не е довършена, ами старата катедрала на града) не успяхме да влезем. Отвън имаше сложен (в смисъл, на не можах да се ориентирам в него, на на поставен) за безплатни посещения. Явно, текущият момент не беше такъв. Циганките правеха страшен бизнес със шалове. Има табелки, че жените не трябва да влизат с разголени рамене, а тънкият шал върши чудесна работа за това.
Минаваше 13:30, а часовникът ми упорито твърдеше, че сме минали над 11,5 km. Нямах план за по-нататък и ми беше прекалено горещо, за да се занимавам тепърва. Решихме да се гмурнем в културата и да направим една сиеста 🙂 . И така, след една следобедна дрямка, ще изчакаме малко да се разхлади и може да излезем да се разходим малко. Снимките явно ще ги качвам посред нощ, когато Интернетът е в наличност.
Излязохме към 19:30. Тествахме маршрута, който трябва да вземем, за да отидем до автогарата утре. Слязох две спирки по-късно, отколкото ще ни се наложи утре и се озовахме в далечния край на Plaza de Cataluña. Повъртяхме се насам-натам докато се ориентирам и отидохме да пием от чешмата, дето като пиеш от нея и ще се върнеш в Барселона.
След като си купихме продоволствия от един близък хипермаркет, който не си е платил за реклама 😉 се насочихме към готическия квартал. Стигнахме до катедралата точно когато слънцето огряваше кулите ѝ. Щракнахме по една две снимки, Коко определено има влечение към диагоналната композиция на кадъра (абе на тая възраст, май всички минават през такъв период). Като приключихме с фотографиите започнахме целенасочено да се губим из квартала в търсене на нещо за ядене. Цените бяха едни такива – красиви, поради липса на по-добра дума.
След доста лутане се върнахме на La Rambla и седнахме на една от многобройните terrazas. Един бургер (за Коко) – 10 евро, две води – 7,30. Аз заложих на свинско филе и пъпеш с jamón, който си е основно ястие, но аз го използвах като десерт.
Очаквайте снимките да се появят, когато успея да ги кача.
Оставете отговор