Днес посветихме по-голяма част от времето си на аквариума. Тук е най-големият аквариум в Европа. Има всичко, от акули, през делфини и тюлени до тропически риби и медузи. Намират им се и най-различни птици и влечуги, за допълване на картинката. Гвоздеят на програмата, естествено, беше делфинариумът. Нищо, че през него минахме сравнително рано.
Излязохме доста късно, трябваше да пуснем една пералня, след което трябваше да отидем до автогарата. Взехме си билети до Мурсия, откъдето смятаме да вземем билети за Гранада. “Директния” автобус струва доста по-скъпо, отколкото ако вземем билета на две части. Пък и ще се възползваме от възможността да отделим няколко часа и на Мурсия.
След като се сдобихме с билети се насочихме към близката ботаническа градина. Освен “дежурните” домати, имаше тикви и разни овошки и цитрусови плодове. Предполагам, че табелките, че се използват пестициди трябва да убедят хората да не си късат. Но да се върнем на темата. Колекцията им от кактуси беше особено богата, а в една от затворените оранжерии приготвяха още. Другото си бяха стандартни работи. Накефи ме, как бяха усвоили мястото абсолютно. Покрай каменната стена имаше насадени разни увивни растения, които се катереха по рамка направена в нея. Никакво пространство не се губеше.
Беше станало обяд и се насочихме към стария град. Харесахме си един ресторант и седнахме да ядем. Коко не беше гладен, заради късната закуска и хапна направо десерт, някакво брауни. Аз поръчах обедното меню. Дойде едно розово гаспачо с маринована риба, жълта паеля с пилешко и заешко (поне така беше рекламирано в менюто) и бял десерт (panacotta). Десерта бяха го позабравили, ама си го поискахме. Вярно, испанският ни изневери в това поискване, та се оправихме на английски. Абе, общо-взето, испанския върви, като не трябва да се разправяш. Стане ли дума за нещо по-сложно минавам на английски.
След това, тръгнахме да търсим спирка на градския транспорт. Намерихме я, но съседната сграда беше в ремонт и спирката беше преместена. Не като у нас, където щяха да я оставят там, да си падат туйли по ‘ората 😉 . Един работник ни посочи къде са я преместили. Те хората бяха написали адрес, ама едно показване свърши повече работа.
И така, 13 спирки таралянкане. В автобуса блъсканица – взе, че се качи една голяма немска група. На една от спирките шофьора нещо не отвори вратата. Развикаха му се да отвори, да слязат хората. После не искаше да отвори на хората отвън, защото бил вече тръгнал и спрял на светофара, който се намира на около метър пред спирката. Човек почва да се чувства у дома си. Ясно защо толкова много българи идват да работят тук. Същия манталитет 😉 .
Малко объркахме спирката и слязохме по-рано. За щастие, докато направим няколко снимки на сградите и дойде следващия автобус, който взехме за няколко-стотинте метра. От там право към касите. Опашка почти нямаше. Взехме си билети, които включваха и музея на науките. За две евро в повече изглеждаше, че си струва. Защо да даваме 8, като можем да дадем 2.
Първата ни цел – делфинариумът. Представлението е след 45 минути, но има надпис да сме там половин час по-рано, защото местата са ограничени. Вземаме си по една кола за по почти 4 € и става време да влизаме. Представлението е комбинация от научно популярна/образователна програма и шоу. Няколко скока, малко плуване. Нищо прекалено. Знаят как да си гледат животните.
След делфините тръгваме към акулите, но първо се отбиваме през пингвините и белугата. Тук положението е доста по-добре от Банкок. Стъклата не са запотени и вътре се вижда ясно. Животните са активни и изглежда да се забавляват с публиката. Някой ги мързи и добре, че има и втори етаж, откъдето могат да се наблюдават тези, които не са във водата. Стигнахме и до акулите, в съседната сграда. Тук, обаче, не могат да стъпят и на малкото пръстче на Банкок. Нито като бройка, нито като размер на аквариума.
Тръгнахме да обикаляме и останалите места. Крокодилите се бяха изпокрили някъде. Розовите фламингота, които бяхме видели в далечината, така и не можахме да открием пак. Някой от експозициите са малко лабиринто-образни. Малко се позагубихме в тълпата на едното място, но успяхме да се намерим. Едно от местата решихме, че сме посещавали, но се оказа, че не сме. Абе, оплетена работа.
На излизане минахме през “клетката” на птиците. Това чудо представлява огромен сферичен купол покрит с мрежа. Вътре беше пълно с птици камикадзета. Летят без да му мислят, в кой ще се блъснат. Пропускането става само на малки групи, заради голямата теснотия, но ние имахме късмет и не чакахме повече от няколко минути.
На излизане минахме покрай 4D киното, но бяхме изтървали прожекцията, а не ни се чакаше 45 минути за следващата. Имахме късмет, тъкмо затваряха вратата за колибката с пеперудите, но ни пуснаха да минем. И там като при птиците – пускат само на малки групи. Почна се един “лов” на пеперуди. Имаше две големи сини, които така и не можах да снимам. Летяха твърде бързи и докато се завъртя се преместваха. Накрая се скриха и така и не ги видяхме повече. Опитах се да хвана няколко в полет, но за разлика от делфините, при които можех просто да снимам с безкрайно фокусно разстояние, тук трябваше да си играя с фокуса, докато се опитвам да гоня пеперуда (без да я смачкам).
Беше станало 19 часа и решихме да видим каквото можем от музея на науките (който работи само до 21, за разлика от аквариума, който е отворен до полунощ). Това място е огромно. Секцията през която минахме е доста детска. Всичко е доста интерактивно, има най-различни игри. Коко ме би, два пъти, на една, в който трябваше да бутаме едно топче с мисъл. Оказа се, че трябвало не да се концентрираме, ами да релаксираме. И познайте на кой концентрирането не му се отдава толкова добре 🙂 .
Мен ако питате имаше прекалено много текст в тоя музей. Без да се усетим мина един час. Бях прекалено уморен, за да продължа, пък и едва ли щяхме да успеем да разгледаме останалото само за час. Поне видях махало на Фуко на живо.
Имахме късмет и автобусът ни дойде две минути след като стигнахме на спирката. Вечеряхме в един ресторант. Коко – бургер. Аз странна паста на големи триъгълни парчета пълнена с нещо (май круши), с риба и списък с подправки, който не се и опитах да запомня.
Оставете отговор