Днес не ни тръгна много по първоначалния план. Уж щяхме да ходим на плаж, но Коко спа до късно, после аз задремах докато го чаках да се събуди. Накрая взе, че стана обяд. На обяд, на плаж аз не ходя. Има по приятни начини за самоубийство. Вместо това се насочихме към старата част на града, която се намира от другата страна на близката улица.
Минахме първо покрай общината. Вътре има някакъв музей, но ние решихме да го пропуснем, нищо, че входът е безплатен. Имаше табелка, е не пускат с раници (да не вземе някой да гръмне, предполагам) и се минаваше през метален детектор. После малко объркахме програмата, от туристическата информация ми обясняваха нещо, че освен общината и централните хали (Mercado Central) работят само до 15 часа, ама кой да слуша. Трябваше да минем първо през тях. Ама кой да се сети. Пропуснахме ги.
Вместо това се насочихме към катедралата. По пътя си спряхме за да пробваме ония вездесъщи llaollao, пред които винаги имаше опашка. Оказа се, че продават замразено кисело мляко и смутита. На мястото, на което спряхме, нямаше опашка, но и липсваха повечето плодове, та нямахме много избор. Моят избор беше орехи, бадем (май бадем беше, не съм сигурен), трите им вида плодове (включени в цента), от които запомних само киви и сос с вкус на шам фъстък. Странна комбинация, но беше разхлаждащо.
Стигнахме до катедралата без повече отклонения. Взехме си билети и влязохме в катедралата. Какво да ви кажа, катедрала като катедрала, пълна със стандартните за такива места картини и статуи. Нищо особено, отвътре. Отвън е малко странна с тази осмоъгълна кула. Вътре имаше няколко телевизора, които въртяха обяснения за по-интересните части. Wключително тази кула, която, някак си, символизирала седемте дни, през които бил създаден света. Не ми стана много ясно, но не ми се чакаше да се извъртят всичките надписи отново.
Минахме и през музея на катедралата, в който се влиза направо от главния кораб. Най-впечатляващото нещо вътре беше един олтар (или поне за такова го приех), който беше изключително детайлно резбован. Нарочих една от по джиджаните чаши за светия граал, а то после се оказа, че в един от страничните алкови има специален олтар, в който са изложили "истинския" свети граал. Не се сдържах и му щракнах една снимка, но ако Индиана Джоунс ме е научил на нещо, то този е фалшивия, не пийте от него 😉 .
Поспряхме за малко в един от ресторантите за катедралата на Plaza de la Virgen. Малко се загубихме в превода. В менюто имаше бири, като се почне от 250 ml, мине се през 330 ml, та чак до литър. Питат ме голяма бира ли? И аз викам да. Ама за тях голяма била литър. Стопли се, пущината, преди да успея да я изпия.
От там тръгнахме в посока към Mercado Central, но по пътя се натъкнахме на църквата на дядо Коледа. Всъщност, тайната ми мисъл беше да видя дали няма тоалетна (нямаше), че бирата искаше да си ходи. Билета не стига, че е евтин, но и включва аудио гид. Това за дядо Коледа идва от него. Иначе църквата официално се казва Iglesia de San Nicolás de Bari y San Pedro Mártir. Нямаше да се сетя, че свети Николас е дядо Коледа. Имаше и някаква овързана причина (политическа, доколкото разбрах) църквата да е кръстена на двама светци. Вътре има богата барокова украса, но върху готическа архитектура (пак според аудио гида). Доста по-готино е някой да ти обяснява картинките. На някой места е малко трудно да разбереш какво да гледаш – гида обяснява с термини, които не са ми особено познати. Друго е като има кой да ти го посочи, както на групичката сини монахини, които ни преследваха още от катедралата 😉 .
Както казах по-рано, пазарът беше затворен. За това пък La Lonja de la Seda си беше отворена. Стана ми забавно като след като попитаха дали Коко е ученик му поискаха ученическа карта, за да му дадат билет с намаление. Навсякъде тук ни даваха такива билети по тяхно предложение и без да искат никакви документи. Той естествено не си носи карата, пък и да я носеше, тя е на български. Все пак ни дадоха ученически билет, без да си го искаме. Поради някакви архитектурни особености сградата е обект на UNESCO. Има доста интересни спираловидни колони, а и отвън е богато украсена. Трудно ми е да си представя колко работа трябва да се направи камъка да изглежда като дърворезба.
След това се прибрахме да отдъхнем малко. Излязохме надвечер, да се запасим с провизии и да вечеряме. Докато си харесаме къде да седнем и пак стигнахме до Plaza de la Virgen. Седнахме в погрешното заведение (те масите са едни до други). Коко дръпна една обикновена пица, докато аз заложих на солени палачинки с хамон, сирене, яйце и гъби. Малко бяха прекалили с доматения сос и нищо друго не се усещаше във вкуса. За сметка на това, палачинката със сметана и шоколад беше страхотна.
Утре, рано сутринта, тръгваме за Мурсия. От там имаме билети за Гранада. Пристигаме в Мурсия около 10:30 и тръгваме в 16:30, което трябва да ни даде достатъчно време за всякакви непредвидени ситуации и разглеждане на града. Така пътят ни излиза над 40 € по-евтино, отколкото с "директния" билет, който така или иначе минава по същия маршрут.
Оставете отговор