Големият бариерен риф

Тази сутрин трябваше да станем доста рано. Резервациите ни за гмуркане в Големия бариерен риф казваха, че трябва да се явим на касата в 07:15, за да си вземем билетите, после да се качим на корабчето в 07:30 за потегляне в 08:00. До пристанището има около половин час спокойно ходене, тръгнахме малко по-рано от необходимото, за да можем спокойно да свършим работата. Нямахме особени трудности с намирането на терминала и получаването на билетите. Казаха ни да не отиваме веднага и ние изчакахме малко, но въпреки че бяхме преди обявения час, около половината от хората вече се бяха събрали.

Потеглихме малко преди осем. По пътя ни направиха инструктаж за безопасност. Ключова реплика беше – “ако вземе, че нещо стане, то няма да стане, но ако все пак стане, не бързайте, първият хеликоптер, който ще видите е на новините, не на спасителите”. Вятър нямаше и корабът пусна двигателя. Дотопуркахме се до рифа, който се намира точно срещу Зеления остров. Ако увеличите картата достатъчно, може да видите, че на същото място където се гмуркахме днес има кораб много подобен на нашия, с лодка много подобна на тази, която имахме днес:

Направиха ни още някакъв инструктаж, май беше да не пипаме нищо. Раздадоха ни костюми против жилещи гадости. С тия костюми рискът да те ужили нещо смъртоносно е доста намален. Открити остават само ръцете, главата и съвсем малка част от крака (каквото се вижда от плавника). Обясниха ни как се слагат маските и как да си издухаме водата от шнорхела (ние щото не се сещаме и сами). По пътя към рифа ни бяха мерили плавниците и всеки си знаеше какъв номер да вземе. За мен и другите като мен, които не можем да плуваме или не плуват добре, както и за децата (цялото оборудване го имаше и в детски размери, а да не говорим, че имаше и маски с диоптър) имаше жилетки, с които потъването е невъзможно.

Обиколката на рифа става с екскурзовод, не че е задължително, който иска си плува сам. В моя случай това беше една русалка с розови плавници и розова маска. Тя дърпаше един пояс, за който аз можех да се държа, та да не се удавя. Аз се пробвах да махам с крака, но не ми се получаваше особено. На няколко пъти ми влиза вода в шнорхела и успях да установя, че тихият океан е много солен. Едвам не повърнах от солената вода. Накрая бях толкова изморен, че едвам се държах за пояса и ме додърпаха до кораба докато останалите продължиха да си плуват.

Светльо се беше записал и на гмуркане. Нещо, обаче, не им хареса във формата, която беше попълнил и го пуснаха да кара шнорхел докато чакаха разрешение от доктор. Мислех да му предам GoPro-то, но той скочи във водата с бутилките преди да успея да се кача на кораба. Но му го дадох за следобедната сесия, която аз пропуснах. Така че имаме доста видео, но ще падне доста рязане преди да става за гледане. Сега повечето е пясък и синя вода.

След сутрешната сесия гмуркане ни сервираха обяд на шведска маса. Забавно беше да слушам единият от персонала, който обясняваше на друг, явно ново момче, да сложи всичко вегатариянско в единия край на самата, защото иначе ще го питат сто пъти, кое е с месо и кое не. Аз хапнах някакво бутче, опитах от разните меса и заложих на огромните скариди. Пропуснах сьомгата, която не стига, че не е типична, но и ядохме за закуска.

След обяда ни закараха до близкия остров. Светльо искаше да го обиколи, това би трябвало да отнема около половин час, но от другата страна имало някакви заграждения и той се беше върнал по обратния път. Аз бързо разбрах, че едвам се движа. Вместо да се блъскам по тоя мек пясък си поседях на едно дърво, след което се върнах в охраняваната зона на плажа. Въпреки жълтия флаг за жилещи твари, видях само обикновени медузи, с които местните деца си играеха (на едно място бяха издължали дупка в пясъка, насъбрали 4-5 и ги “варяха” на супа). Сумати хора се бяха нагиздили с пълно снаряжение – костюмите, жилетки, шнорхели и маски. Какво точно му гледаха на пясъка във вода дълбока до гърдите, не знам. От тура ни бяха казали, че можем да вземем костюмите (но не и шнорхелите, защото имало някаква регулация), но ние със Светльо бяхме тръгнали без тях.

Та така, разпънах си хавлийката, изкъпах се два, три пъти без костюм, видях само една медуза, в Черно море съм се сблъсквал с доста повече. На това малко плажче имаше двама спасители, които си гледаха работата доста съвестно. За няма и половин час ги видях два пъти да влизат да “помагат” на някакви заблудени къпещи се във вода до кръста. Май го правеха повече, за да се скарат на идиотите, които се опитват да се удавят сами.

От тура бяха назначили три часа за връщане на кораба. Светльо беше обиколил острова и се беше върнал, а на мен ми беше писнало да се пека на тая жега и взехме още първият рейс. Заедно с повечето останали от групата. Аз бях прекалено уморен, за да се хвърлям пак във водата и останах да релаксирам в сянката на платното. Усетих, че гърбът ми взе да ме стяга, явно не го бях намазал добре след следобедните къпания. Сега съм червен на доста места, особено на гърба на дланите и стъпалата, които бях забравил да намажа два поредни пъти. Поизгорял съм и на други места, които уж мазах внимателно, но никъде кой знае колко сериозно.

По принцип, в програмата е включено връщане на платна. Но вятърът не ни сътрудничеше и духаше в неподходяща посока. Запалихме двигателя и се насочихме доста встрани от града. След което пуснахме платната и спряхме двигателя. Сега вятърът вече духаше в правилната посока. По пътя сервираха плодове, сирена и бисквити, шампанско (което ние пропуснахме), и сладкиши. Иначе, всичко освен водата от бидон, се плаща. Продаваха дори хапчета против морска болест. Преди да тръгнем, много държаха да отбележат, че тия хапчета предотвратяват, но не лекуват морската болест. Доста от хората си взеха, но аз реших да не дават $3 за глупости и единственото място където ми беше зле, беше тоалетната, не стига, че е задушно, но и те лашка навсякъде без предупреждение.

С това приключихме деня. Взехме си продукти за вечеря и се прибрахме. Изживяването определено си струваше парите. Видео от рифа ще има след като се върна по нашенско. Утре се разделяме със Светльо. Ще се срещнем пак догодина, в Аделаида. Самолетът ми тръгва въз рано, но от хостела ми резервираха такси. Сега оставя само да стегна багажа, че утре сутринта в 05:30 няма да ми е до това.