Така, от къде да почна? Тура се очертава доста добър. Автобусът е за 24 човека, но сме само 10. Гидът ни – Ем е доста добра. Спираме начесто и не е само каране, въпреки почти 600 km, които трябваше да изминем. Първата ни нощувка е в “луксозна” обстановка. Две доста приятни бунгала, с голямо общо помещение в едното и не толкова голямо. Понеже сме само 10 човека, ще се ширим нашироко по двама човека в стая и ще спим само на първите етажи на двуетажните легла.
Станахме в 05:30 сутринта. Стегнахме багажа, Светльо успя да закуси в ресторанта, а аз да направя сандвичи и да закуся с един от тях. Платихме и бяхме на уреченото място с няколко минути предварително. Автобусът дойде съвсем навреме. Не мисля, че сме чакали и 2 минути. Бяхме първите двама, но се виждаше, че списъкът е малък. Групата е интересна, двама възрастни корейци, които не говорят английски (но май разбират), две германки, една французойка, един англичанин и поне една австралийка, последният човек нещо ми се губи от къде е.
Първо спряхме на една бензиностанция, да заредим, автобуса с гориво, ние с храна и напитки. След това направихме кратка спирка на границата на щата. Граница няма, само има табела. Целта на спирката беше сверяване на часовника на автобуса, защото се минава в друга часова зона. Обядът ни беше в един парк. Направихме сандвичи на общественото барбекю. Такива има навсякъде тук. Като има 10 човека да приготвят храна и всичко става много бързо.
По някое време следобед влязохме в парка Грампианс. Първата ни спирка беше водопада (или са водопади) МакКензи. Това е било свещено място за аборигените. Местните жени са раздали във водите на водопада. Има знаци, че къпането е забранено, но това не пречи на голяма група идиоти да се къпят. Направих весела снимка на две момчета, които минават под дъгата докато излизат от водата. За съжаление не се превърнаха в момичета, явно тая детска приказва не е вярна ;( .
Катеренето нагоре ме озори. Има над 200 стълби. Но гледката преди това си струваше. След това спряхме на един паркинг, около който имаше няколко наблюдателни площадки. Аз се задоволих да снимам от близките две и после си полавих с екскурзоводката и една от австралийките, докато останалата част от хората тръгнаха да бият път по някаква пътека към друга някаква гледка.
Вече бяхме съвсем близо до мястото на нощувката. След кратко каране стигнахме, разтоварихме ремаркето на автобуса. При толкова много ръце, вечерята беше сготвена за нула време. Част от хората излязоха да се разходят, аз останах да си полафя. Утре трябва да закусим в 6 и до 7 да сме тръгнали. Снимки няма да се опитвам да качвам за сега. Интернета струва $2, но е доста бавен, но все пак сме в средата на национален парк.
Оставете отговор