Казах ви, че на това теле няма да му се размине. На всичките 80 g от него. Толкова е месото в порцията, която струва, горе-долу, колкото моя дневен бюджет. Ама за това бях отишъл, да го опитам това прословуто телешко от Кобе. Противно на легендите телетата нито ги масажират, нито пият бира, но пък има цели 8 изисквания, за да бъде дадено телешко сертифицирано. От породата на кравата, през мястото на отглеждане, та чак до теглото на телето.
Денят ми почна много лежерно. Станах, закусих – японският вариант на шведската маса е малко странен, но успях да се вредя в ресторанта, без да чакам, няма места за всички и на излизане видях опашката. Изпрах си дрехите и мислех цял ден да се излежавам, когато взех да огладнявам. Бърза проверка показа, че след около половин час има влак за Кобе. Набелязах си заведени близо до спирката и беж към гарата.
Заведението не го открих, но открих друго. Още на входа цените ме уплашиха, но за това бях тук. Влязох вътре, персонала говореше приличен английски. Настаниха ме и ми дадоха меню. Имат различни менюта за обяд и за вечеря. Обедните цени са малко по-ниски. Най-евтината порция – 3800 ¥. При това месото е само 80 g. Останалите неща бяха безбожно скъпи. 15-20 хиляди йени. Това ми е бюджета за 3-4 дни. На всичко отгоре, цената не включва такса “сервиз” от 5% и някакъв данък (предполагам нещо от сорта на ДДСто). Крайната щета – 4309 ¥.
Но цената не е толкова важна. Първо донесоха всички продукти, в сурово състояние. Сложиха ги пред мен, заедно с една табелка на японски, явно обясняваща какво съм поръчал. После готвача сипа мазнина върху плочата, на която щеше да готви. През това време ми донесоха салатата. В мазнината, първо се изпържи някакъв лук на кръгчета, до хрупкавост, след като го извади, върху една салфетка, готвачът взе една голяма шпатула и прибра по-голямата част от мазнината обратно в купичката.
Донесоха ми три соса – соев, японски оцет и доматен, в три купички, на каменна плоча. Донесоха и каменна чиния. Готвача я декорира с малко уасаби и сол на прах (изглежда точно като пудра захар). Сложи и изпържения лук. Попита ме как искам телешкото, аз избрах средно изпечено. Първо го запече малко, сложи и половината от зеленчуците – шушулка зелен боб (точно така, една шушулка) и два вида от техните цветя/зеленчуци. Сложи и едно голямо парче тофу. След малко махна место от плочата и отиде да обслужва другите клиенти. Като се върна отряза половината месо, наряза го на парчета и го досготви, заедно със споменатите зеленчуци.
Докато изям няколкото хапки месо, тофуто продължаваше да се пече, явно иска доста време. По едно време готвача ми го сложи в чинията и ме предупреди, че е горещо. На плочата се сложиха останали зеленчуци – някакви бобени кълнове и вид тукашен спанак или нещо подобно. Заедно с тях се приготви и останалото парче месо, пак така на малки хапки.
За пръв път ми се случва да си поръчвам допълнително ориз, който е безплатен. Купичката беше доста малка, а беше очевидно, че за да се наям ще трябва да се яде ориз. Естествено всичко това беше гарнирано със задължителната супа и туршия. Боба и спанака ме озориха и ги оставих, но си изядох месото с голямо удоволствие. Както ми върви напоследък, само последната хапка не беше идеална, но всички останали направо се топяха в устата. Една от изискванията за Кобе телешкото е количеството мазнина в месото, това го прави толкова добро.
Завършиха с доста добър десерт. Оставаше само да се прибера. Hyperdia, даваше влак чак след час, но се оказа, че има доста по-ранен. За пръв път ми се случва да има такава голяма грешки. Вярно, че бях написал съседна гара и ме караше да вървя пеш до правилната, но след това не намираше влака както трябва. Това продължи дори след като оправих гарата. Но както и да е, имаше влак, за пръв път видях влак да се движи със закъснение – 5 минути.
Тук вчерашният фестивал още продължава. Сутринта се засякох с една процесия из многобройните покрити улички, а на връщане имаше сцена точно пред гарата. За да гледам трябваше да стоя на слънце. Реших вместо това да се прибирам, да се понакисна във ваната и да се излежавам още малко преди вечеря. Имах нужда от това по-леко изкарване на деня, без търчане. Да ми почината малко краката.
Вечерях в един от баровете, в които се поръчва от автомат. Взех си някакво меню, пържено месо с бъркани яйца. Бърканите яйца много вървят с лука, който им слагат, но май има и някаква допълнителна подправка към цялото нещо. Супата няма да я споменавам, а салата от зеле поръсена с малко царевица от консерва не е интересна. Купата с ориз беше огромна. Май има и вариант да се поръча с нудъли, вместо ориз, но тази част от менюто беше само на японски.
Утре пътувам към Токио. Последното местене. Вдруги ден ми е последния ден на паса и ще ходя до Нико. Планирах след това да ходя до вулкана Фуджи, но това вероятно ще се отложи за петък, защото най-евтината организирана екскурзия е тогава. Ако има места. Без организирана екскурзия стигането ще ми е зор, но имам време и ще го измисля.
Оставете отговор