След над 27 часа път най-накрая се прибрах. Естествено, точно на последния ден обувката отново ми уби. Излезе нова пришка вътре в старата. Не бях забелязал, че положението е зле докато не слязох в Доха. След цял ден обикаляне съм отрязъл веднага след вечерята. Спах на пресекулки до около 6 часа, японско време, което ми е нормалното време за ставане. На всичкото отгоре зъбът ми пак почна да се обажда и първата ми работа, утре, ще е да ходя на зъболекар.
Снимки този път нямам. Кацнахме доста по-рано. На проверката на сигурността имаше само две отворени машини, опитаха се да отворят още, но явно не можеха да намерят хората. Арабите веднага “оптимизираха” процеса. Не се вадиха лаптопи, само телефони, портфейли и колани. Колкото да не писка машината. С болящия ме крак и прогнозата за 40° на сянка (31° като кацнахме) реших да намеря СПА центъра. След малко лутане, търсенето се увенча с успех. Платих си основната такса от около 30тина евро и прекарах следващите два часа в джакузито и 25 метровия им басейн (който е дълбок само 1,2 m – тук водата е много скъпа). Изкъпах се, преоблякох се с чисти дрехи и като нов човек закусих с хамбургер. Стига с тая екзотична храна.
Прекарах следващите много часове седейки на масата в къта за хранене, от която имаше панорамна гледка, в тиха стая и седейки по разни чакални. Почти успях да си изчета книгата. Самолетът за София излиташе от възможно най-далечни край на летището. Видях, че тестват монорелсово влакче, което да намали 8те минути ходене из терминала. Влакчето се движеше, но всичките му входове бяха затворени.
Още няколко часа полет. Доста добър обяд – агнешко с картофи. Излизане на ръкав само, за да ни качат в автобус. Минаване през автоматичната проверка на паспорта, която ми се стори супер бавна. Чакане на багаж и едно такси за 13 лева. Вече съм си вкъщи. Този път, всички клипчета и снимки са вече качени. Очаквайте ме отново, при следващото пътешествие или пътуване.
Оставете отговор