Днес пробвахме малко офроуд нарочно и малко не толкова нарочно. Първият вид офроуд беше на събирането на Dacia, което решихме да посетим тази година заедно със сестра ми, зет ми и децата им. Вторият вид се появи след като реших да мина по нещо, което навигацията показваше като черен път и се нахаках в един дълбок коловоз. За щастие, успях да изляза само с минимални щети по защитните пластмаси.
Но да се върнем в началото. Тръгнахме малко по-късно от предвиденото, около 10 без нещо. Бързо стигнахме до Сливен и тръгнахме по един път през Сините камъни, който беше с 30тина километра по-кратък от главния. Нямаше никакво движение, гледките бяха страхотни, завоите многобройни, а дупките, по пътя, малобройни. Много се накефих да карам по това пътче. Естествено на Деница и Кристиян им стана лошо, и в последните десетина километра Кристиян се вози на предната седалка. С изключение на един много кратък участък без асфалт и необходимостта да се разминем с магарешка каруца, точно пред един мост, пътят си беше напълно проходим.
На самото събитие на Daciа нямаше особено много хора. Двамата с Деница успяхме да се пуснем по офроуд трасето един след друг, без да чакаме опашка. Предния път, като бях на такова събитие, трябваше да чакам над час, за да се вредя. Трасето беше доста интересно. На няколко места бяха сложили дървени трупи, върху които трябваше да се качват или левите или десните гуми. Караше се само на първа и тя колата си върви сама, дори по нагорнището (пробвах го после на моята, вярно така се държи). Кристиян и баща му се включиха в игрите, за съжаление техният отбор отпадна още в първия кръг.
След игрите се запътихме да събираме печати. Първата ни цел беше 
Следващата ни цел беше
И така, пред мен коловоз, зад мен коловоз. Жорката каза, че този отпред е по плитък. Минах напред, успях да стъпя над коловоза и да се измъкна без да падна в него. Обърнах на поляната до пътя и газ през нея. След което се върнахме на главния път и продължихме без проблеми. Докато стигнем до музея и Дивна беше заспала. Деница остана с нея в колата, на хладно с климатика, а ние с Жорката и Кристиян отидохме да разгледаме. Кристиян остана доста впечатлен, той май не е ходил в природонаучен музей, досега. Взехме печати за книжките, но нямаше марки. Казаха ни, че има в
Запътихме се натам. Пантеонът се намира в пешеходна зона, затова спряхме на една пресечка от там. Дивна се беше събудила, но на Деница и Жоро не им се ходеше в жегата. Отидохме двамата с Кристиян. Платихме си билетите. На касиерката много ѝ се искаше да ми даде по-евтин билет. Казвам ѝ да ни даде един обикновен и един детски билет, а тя вика уж на малкия – “Татко ти не е ли някой студент?” Или нещо подобно. Аз ѝ отговорих, че съм му вуйчо и за съжаление не съм студент. Жената ми обясни доста подробно къде какво има като експозиция, докато Кристиян бързаше напред. Тук бе му беше така интересно. Побързахме да излезем и се запътихме към дома.
Имам няколко снимки, но се оказа, че нямам кабел за фотоапарата, а този лаптоп няма четец за карти. Снимките ще трябва да изчакат докато се прибера в София в понеделник.
Оставете отговор