Без малко да изтървем безплатния вход на джамията/катедралата. Оставих Коко да спи малко и после докато се събуди, докато тръгнем. Пък и се изпогубихме в тия сокаци. Влязохме 10 минути преди да затворят за сутрешната литургия. Тъкмо се канеха да спрат да пускат, но ни пуснаха. Разгледахме на тагъдък. И почнаха да ни подканят да си ходим.
И така, в 09:30 вече се чудихме накъде да захванем. Повечето места отварят около 10. Разходихме се покрай реката, постояхме на една пейка и стана десет. Тръгнахме да търсим откъде се влиза в Alcázar de los Reyes Cristianos. По думите на хазайката, това е една малка Алхамбра, т.е. има крепост, има и парк. Едната карта даваше входа от едната страна, картата на телефона показваше, че е от другата. Е, чичко Google беше в грешка. Не, че там нямаше вход, просто беше затворен.
Поразходихме се още малко в търсене на заобиколен маршрут. Накрая се върнахме откъдето бяхме дошли. Намерихме входа и влязохме вътре. Щях да се претрепя на последното стъпало на кулата на крепостта. Естествено, то е по-високо от останалите (всъщност, те нарочно са правили стъпалата с различна височина) и хоп, почти се буфнах на земята. За щастие се размина без щети.
Разгледахме градината без да бързаме. Езерца, фонтанчета, цветенца и дръвченца. Нищо особено. Приятно място за разходка, с недостатъчен брой пейки. Почти няма къде да седне човек да се полюбува на гледката. След разходката, беше станало време за обяд. Коко твърдеше, че не е гладен и пропусна обяда, но аз хапнах. Пак заложих на картофите, шунката и яйцата.
След обяда, направихме една доста дълга сиеста и излязохме чак към 18. Жегата беше дошла, но бързо започна да се захлажда. Тръгнахме в обратната на центъра посока. Хем да проучим пътя към автогарата, който смятаме да вървим утре сутринта, хем да намерим едни от отбелязаните на картата забележителности.
Намерихме забележителностите и се разходихме из градските паркове и градинки. Те са пълни с портокалови (или някакви друго цитрусови) дръвчета. Портокалите бяха май нещо болни, защото мяха накапали по земята и хич не изглеждаха добре.
Завършихме с обиколка покрай градските стени (поне част от тях), след което се впуснахме в дирене на място за ядене и разглеждане на магазинчета за сувенири. Доста обиколихме докато намерим нещо, което ни хареса. Не беше близо до забележителностите и цените бяха доста нормални. Само дето беше на оживено кръстовище, през което минаваше градският транспорт, който успешно се конкурираше с викането на съседната маса, където група костюмарчета разпускаха след работа (или поне така изглеждаха, може и на църква да са били тръгнали, доста хора посещават вечерните литургии в официално облекло).
Реших да опитам нещо, което изглежда е типично за региона – Flamenquin. Представлява панирано месно руло, в средата, на което има шунка. Поднесоха ми го гарнирано с малко пържени картофи и два соса. Силно подозирам, че не уцелихме най-доброто място за това ястие. Беше твърдо и препържено.
За утре плановете ни са прости. Ранно ставане, стягане на багажа, приготвяне на сандвичи и беж към автогарата. Тя е на по-малко от 2 km и не би трябвало да ни представлява проблем да стигнем пеш (освен лекото изкачване, което ни чака тук наблизо). Трябва да сме в Мадрид към обяд.
Оставете отговор