Основно правило, колкото по-много са звездите на един хотел, толкова по-скапан е интернетът. Ама да оставим фрустрацията с качването на снимките настрана. След много чудене дали да отида днес или утре, реших да отметна "основната" забележителност – пещерите Бату. Гледам на картата, че има спирка на влака на 200-300 метра от хотела, а от там само за 30 минути и съм при пещерите.
Да ама не. В пътеводителят пише, че "пещерите" отварят след 10 и за това решавам да тръгна малко по-късно. Докато се наканя да тръгвам и вече минава 10. Отивам на гарата, а там, подозрително, има само една линия. Другата е махната за ремонт. Още по-подозрително, влаковете се движат само в една посока или поне само единият перон е отворен. И така, след много пулене по една обяснителна табелка, която все едно са я писали от софийската градска мобилност, разбирам, че поради ремонт влаковете се движат само до една от предните спирки. Подробно е обяснено, че ако искам да стигна до пещерите трябва или да ида на тази спирка, или да се кача на безплатния автобус от централната гара и да ида на тази спирка.
Естествено, вижда ми се контра-продуктивно да ходя в обратната посока, само за да търся някакъв временен автобус, за който вероятно няма да има табелки. След известно консултиране с картите решавам да се върна до спирката на метрото, да се возя две спирки, после да мина 15 минути пеш между нея и спирката на влака, която ми трябва.
Редно е да отбележа, че за разлика от близките ми спирки на метрото и влака, на тази, към която съм се запътил не е нарисувам пешеходен трансфер. Скоро разбирам защо. Ходенето е наистина около 15 минути. Пресичат се няколко натоварени булеварда, а тук има не правила за движение, а предложения. Чак видях знак забранено за мотори върху тротоара (едва ли е разрешено по принцип, но те си се движат там). Това светофарите са само за сведение. Не че ги има много. Гледайки картата на телефона решавам, че е по-безопасно да послушам гугъл за маршрута, защото ме прекарва не по очевидни маршрут и сигурно има причина за това. Минавам през уличка пълна а автосервизи, на която не бих искал да замръкна и стигам точно до входа на гарата. Там, отпред, чакат и автобусите за централната гара, така че на връщане няма да ми се налага да минавам през тия съмнителни квартали.
Влакът е на гарата, но е през 40 минути, а току що е пристигнал. Поне вътре има климатик. Средните два вагона са само за жени. Не че някой го спазва особено усърдно, но навсякъде има табели. Поне климатикът работи. Районите през които минахме не ми изглеждаха особено зле, но голяма част от прозорците на влака бяха на сол. То стъклото е ламинирано и двуслойно, но на външната част си личеше къде е удряно с камъни.
Подобно на всяка туристическа атракция и подходът към тези пещери е окупиран от какви ли не търговци. Кой продаващ гирлянди за богомолците, кой вода или сувенири за туристите. Първо влизам в страничният храм, където ме пускат срещу скромна такса. Всъщност това е по-интересният от двата храма. В него има поредица статии разказващи историята на Рама. Кой е Рама? Има много материали в Интернет. Историята му е много интересна и си струва да се запознаете с него.
Основният храм е в сериозна реконструкция. Чудех се как мъкнат всичкия тоя пясък нагоре, а то навсякъде има табели, с които молят посетителите да пренесат по една кофа (доста са малки кофите, че иначе ще е мъка) или тухла нагоре. Изглежда този подход работи много добре, защото долу не беше останал нито пясък, нито тухли. Тухлите ги намерих чак на върха, а пясък имаше на края на главното стълбище, където ясно го използваха за строежа на нов храм. Разбираемо, навсякъде имаше скелета и строителни материали. Малкото статуи и старите постройки бяха с доста избледнели цветове, а новите още не бяха боядисани. Май съм уцелил най-лошия момент за посещение.
Главното стълбище е "пазено" от стадо макаци. Навсякъде има табели, забраняващи храненето на маймуните. Причината е, че като видят храна и стават агресивни. Гледах как една двойка си играе с тях. Жената наливаше вода в капачката от една бутилка и даваше на маймуните да пият. Не че точно на 20 метра няма водопад или, че навсякъде не е пълно с локви от вчерашния дъжд или пък няма да вали следобед. Но пък маймуната си пиеше вода, защо да се мори, щом и дават. Идеално за снимки. Тогава мъжът извади мини банан. Две маймуни се сбиха, едната спечели. Усещах как ще става сакатлък. Втори банан, едната маймуна направи скок директно от парата в скута на мъжа. Не изглеждаше да е особено приятно. При третия банан, сакатлъка стана, едната маймуна го докопа, а другата се разсърди и би два зъба в рамото на мъжа. Мисля, че му стана ясно защо не трябва да се хранят маймуните. Иначе, местните ги хранят, но винаги хвърлят храната отдалеч. Парен, каша духа.
Пропуснах да посетя съседната Тъмна пещера, в която се влиза само с водач, няма храмове и живеят някакви редни видове паяци и стоножки. Цена от 35 рингита, което е около €7 евро ми се струва прекалена в сравнение с цените на останалите неща тук. Не знам, може и да греша, но ми се струва туристически капан, целящ вземането на парите на хората, а не виждането на нещо наистина уникално.
И така, разгледах пещерите, беше започнало да ми пригладнява, а наблизо имаше единствено един вегетариански ресторант. Реших да изпия един кокосов орех за подкрепление. Планът ми беше да ям някъде около централната гара. Естествено, точно моят орех се отвори от първия удар, който целеше да му направи плоска база, а не да го отваря. Изпих си ореха, опитах се да остържа малко от страните със сламката, но не особено успешно и се запътих към влака.
Оказа се, че нямам достатъчно пари в картата. И не мога да я заредя, защото имало два вида карти, а повечето машини зареждат само другият вид карти. Взех си жетон за еднократно пътуване. Качих се на влака и си набелязах място за ядени и разходка около централната гара. Тъкмо се бях прехвърлил на автобуса и зачатка един дъжд, нищо не се виждаше през прозорците от него. Оказах се в сградата на гарата, вече доста гладен, с гръмотевична буря отвън. А вътре само бургеркингове и макдоналдси. Аха да се набия в един Burger King и гледам ескалатор към втория етаж.
Взех ескалатора и се оказах пред 4 Fingers Crispy Chicken. За непосветените, това е сингапурският вариант на KFC и е в пъти по-добър. Имаше доста голяма опашка, но не можах да се въздържа и се наредих. Въпреки, че отвориха и двете каси, докато приключа опашката беше станала четворно по-голяма. Определено не можеха да смогнат на поръчките. За сведение, вчера мернах и KFC в гарата. Вие си решете кое е по-добро.
След като хапнах, седнах в едно кафе, поръчах си някакъв десерт. Донесоха ми купа с плодове, от които успях да идентифицирам само ананас, залети с някакъв сладко-кисел сос и сусам. Мисля, че се казва нещо от сорта на роджак буах (rojak buah), транслитерацията, разбира се, е доста на фантазия. Сега гугъл потвърждава моето предположение, че вътре е имало и краставица. Определено не беше моят десерт. Така и си остана половината.
Тръгнах в посока Малка Индия следвайки един от пешеходните маршрути от пътеводителя, но заканите да вали за втори път скоро ме отказаха и се върнах. Натоварих се на монорейла, доста си е страшно първия път като се наклони. А се накланя на всеки завой. Даже на един завой взе, че спря както си е наклонен. В такива ситуации винаги се надявам да са го сметнали това както трябва.
От там се прекачих на метрото, естествено, качих се на грешната платформа, но вече имах ориентация и разбрах за това още като видях, че влака идва от грешната посока. В цялата работа помага и факта, че като си над земята ориентирите се забелязват лесно 🙂 . Прибрах се благополучно без повече грешни завои. Починах малко и вечерях в съседния мол с пилешко, за което се твърдеше, че е по традиционна рецепта, ориз и бульон. За десерт изпих един доста интересен плодов чай, в който плуваха доста плодове. Не изглеждаше така шарен като на картинката, но пък беше доста сладък.
Въпреки сериозните ми усилия да кача снимките, след цяла нощ качване резултат няма.
Оставете отговор