Завършихме вчерашния ден със земетресение – 4.9 на по-малко от 100 km от града. Доста дълго ни полюля тук, на третия етаж. Добре, че в последно време сме свикнали с такива явления, само дето тъкмо заспивах.
Сутринта излязохме около десет и веднага се заехме с програмата за деня, а именно посещение на руините на Saqsayhuamán (това има толкова много начини за писане, че е цяло чудо, че някой знае как се чете). Качихме се до входа с такси, защото определено не ни се катереха около 250те метра денивелация. Това всъщност е мястото известно със стените си от огромни камъни зидани без хоросан. Легендата може и да казва, че не можеш да мушнеш дори нож между камъните, но това не е вярно. Наистина има места където където камъните прилепват идеално, но на много места цепките са достатъчно широки за да влязат доста неща, обаче отдалеч илюзията пълна.
Естествено уцелихме супер кофти време (е крайно време беше, до сега все имахме късмет). Валя ни през повечето време. Цената на входа си беше доста солена, билетът включва и достъп до още три други по-малки руини, но ние си нямахме и идея къде се намират те (нито пък сили да ги посещаваме). Като цяло мястото не е толкова впечатляващо като Мачу Пикчу, но посещението си струваше.
От там се спуснахме по стръмните стълби до изхода, които бяха станали ужасно хлъзгави от дъжда, а на всичкото отгоре бяха павиране по някакъв ужасен начин. Дори калдъръмените улички след това бяха по-приятни за ходене. Някъде из тия улички пропуснахме завой от маршрута и се озовахме на грешния площад. В края на краищата това се оказа добро попадение. На това място имаше музей на пре-инкското изкуство, който по-късно посетихме.
Преди това, обаче, направихме един обяд в кафе наречено Багдад. Съдейки по рисунките по стените в това кафе, не съм убеден, че собствениците знаят къде е Багдад или каква е културата там. Най-накрая разбрах как се е казвала манджата, която толкова харесах в Арекипа – Chicharrones, за съжаление тукашната версия не беше така добра.
След обяда тръгнахме да посетим две от останалите ни четири точки от маршрута. Двете по-далечни трябваше да посетим докато слизахме от руините, но заради пропуснатия завой не видяхме. След обяда бяхме прекалено уморени за да ходим чак до там, заради нещо не толкова интересно като площад и някаква сграда. По-близките две бяха дванадесето-стенният камък донесен от някакъв инка, т.е. цар и музеят на религиозното изкуство. Почти пропуснахме камъка, той няма правилна форма и е просто един от многото камъни вградени в стената на музея, за щастие една японска група беше спряла да се снима с него. В музея не влязохме, решихме, че имаме сили само за един музей, а искахме да посетим музея на пре-инкското изкуство.
Тръгнахме натам и по пътя попаднахме на музея на коката. Входът беше безплатен и нямаше как да пропуснем. Лично на мен музеят ми се видя прекалено нагласен – имаше всичко от сушени листа, през артефакти от историческото използване на коката до кока кола и графични изображения на процеса на добиване на кокаин, и крайният резултат от употребата му (една много грозна човешка фигура с игла в ръката, легнала на легло). Всъщност цялата работа беше начин да се вкарат хора в магазинчето зад музея. Там имаше повече продукти съдържащи кока от всяко друго място, което бяхме посетили.
Взехме си по едно шоколадче с кока. Ако не съм споменал преди – коката е много силен стимулант, по-силна от кафето. Когато пътувахме към Пуно, гидът ни предупреди да не пием чай от кока след шест, защото няма да можем да спим. Аз хапнах само половината шоколадче, а сърцето ми се разхлопа все едно бях изпил три кафета едно след друго. Тони обаче е истинска машина, не само изяде своето но се справи и с другата половина от моето.
Последното нещо за деня беше да посетим музея на пре-инкското изкуство. Обикаляйки из залите разбрах, че всъщност не знаем много за тези цивилизации. Етикетите сложени до всеки експонат се занимаваха да описват самият експонат вместо да обясняват защо е такъв или за какво е ползван. Удиви ме и голямото разнообразие на различни стилове идващи от различните цивилизации, Южна Америка има доста по-богата история отколкото ние европейците подозираме.
Успявам да наваксам със снимките и с малко късмет утре може да успея да ги кача. Ще пристигнем в Наска много късно и не знам дали ще мога да пиша нещо. Ако ни остане време утре сутринта ще посетим една близка църква музей, след това се качваме на автобуса в два следобед и ако всичко върви по план пристигаме около 11 вечерта.
Оставете отговор