Днес я карахме леко. Наспахме се като хората, т.е. станахме около шест. Закусихме и останахме да почиваме в хотела, само Тони излезе за малко да намери припаси. Имам ужасна мускулна треска на бедрата, тия стълби в Мачу Пикчу ми разказаха играта.
Към обяд излязохме и ядохме в един от близките китайски ресторанти. Всъщност тук китайските ресторанти са нещо като местна кухня, защото има голяма имигрантска общност от много години и китайската им кухня се е смесила с местната. Сервираха ми огромна порция ориз с пиле. За разлика от много наши китайски ресторанти тук пилето не беше избягало. Към порцията вървеше и безплатна супа, която преотстъпих на Тони, който иначе яде някакви по-традиционно изглеждащо китайско ядене. Аз много харесах ориза, но манджата на Тони не беше особено добра.
След стабилното хапване, тръгнахме бавно към централният площад, който и тук се казва Plaza de Armas от където започваше маршрутът, който смятахме да следваме. Единствената ни задача беше да си намерим билети за Наска. Тук има милион туристически агенции, които освен да продават билети работят като чейндж бюра, магазини за сувенири и какво ли още не. В крайна сметка харесахме една агенция, която изглеждаше по-сериозна (ще се разбере колко е сериозна като отидем на автогарата след два дни). След като се оказа, че Тони не си знае номера на паспорта и го е оставил в хотела, се наложи да отложим купуването на билети за след обиколката (докато намерим кафе с интернет и изкопаем номера, жената, която продаваше билетите беше излязла в почивка).
Куско е красив град, обиколката ни преведе покрай няколко църкви, повечето от които затворени и през един пазар, на който беше голяма лудница. Около централния площад има няколко църкви. Катедралата беше отворена за посещения и цената за входа определено си струваше – множество позлатени олтари, изящни дърворезби и огромни картини.
За утре планираме да посетим руините на Saksaywaman, които са отбелязани като крайна точка на нашата обиколка и да извървим останата част от маршрута в обратен ред. Успяхме да си вземем билети не само до Наска, но и от Наска до Лима.
Тук Интернетът е трагичен, днес се оказа, че на два безжични рутера имат само един кабел за Интернет, това е била причината да нямам достъп вчера, някой е взел кабела и го е преместил на другия етаж. Сега проблемът е решен, но скоростта е прекалено бавна за качване на снимките.
Не пропускайте и другите статии, които публикувах днес сутринта след двудневно затишие заради липсата на Интернет: Към Мачу Пикчу и Мачу Пикчу.
Оставете отговор