Намирам се на най-ниската точка на земната повърхност. Според Wikipedia Мъртво море се намира на 430,5 m под нивото на световния океан. Според сателитната навигация на моя телефон, на брега височината беше -437 метра при грешка от 3,2 m. Разбира се има доста технически причини, които могат да обяснят това разминаване, но двете табли, указващи морското равнище преди 10 и съответно 20 години също са част от обяснението.
Плуването или по-скоро плаването в Мъртво море (البحر الميت) не е моето нещо. Деница успя да се излегне, даже чете едно от списанията оставени по плажа, но аз имах чувството, че губя равновесие и постоянно перперках с ръце, а и ми потъваше задницата, докато краката изскачаха на повърхността сякаш са с пояс. Изобщо не ми хареса усещането и бързо се отказах. Иначе, водата е странно мазна и, според Деница, ужасно солена. На всичкото отгоре деляхме плажа с един булдозер и работниците, които подготвяха хотела за идващия сезон. Каменистия бряг също не помогна за моя комфорт.
Денят ни започна с бърза закуска в хотела и след като се разплатихме потеглихме към Ал Карак (الكرك). По една или друга причина бяхме избрали да навестим крепостта намираща се там. Пътят беше живописен, но и минаваше през доста населени места. Минаването през оживено планинско градче си е изживяване, което не може лесно да се опише. Навсякъде има коли и хора, за щастие движението от странични улички е силно ограничено, но хората изобщо не гледат, а шофьорите на другите коли си отварят широко вратите без да им пука, че така запушват цяла лента. Паркирането на два реда е по-скоро норма отколкото изключение. И все пак, клаксоните не са толкова чести, колкото бихте очаквали.
Следвахме главно табелите и не се доверявахме прекалено на сателитната навигация, която определено страда от некачествените карти на региона. Нарушихме това правило само веднъж и като резултат стигнахме до крепостта, но от тази страна, от която в миналото са подхождали враждебните нападатели. Това наложи минаването през лудницата на квартала намиращ се пред портите ѝ, където освен по-рано описаната лудница идва допълнителното усложнение на трафика от всички посоки.
И така, излязохме и поправихме грешката в навигацията чрез стриктно следване на табелите. Скоро стигнахме до абсолютен блокаж, но там разни хора с официално изглеждащи табелки ни насочиха към платен паркинг. Естествено, тия хора надали имаха нещо общо с туристическия обект, но на безплатния паркинг пред входа места нямаше и така спестихме още малко нерви. Естествено, освен таксата за паркинга си поискаха бакшиш, но тук 1 динар се прие съвсем радушно.
Крепостта не беше нищо особено. Един местен ни вкара в “тронната” зала, която наистина изглеждаше впечатляващо като размер. Естествено, цялата работа беше пак заради бакшиша. В една срязана бутилка до вратата бяха оставени 5 динара. Е, не на мен тия, 1 ми се струва достатъчно за тия 5 минути. Някога мястото е било правено да приема доста туристи, но сега осветлението не работеше и трябваше да разчитаме на фенерчето на местния и обилната светлина доставяна, през дупки в покрива, от обедното слънце.
Обядвахме с фалафел и хумус на едно от ресторантчетата при безплатния паркинг. Сигурен съм, че цените бяха завишени и храната не кой-знае колко добра, но изобщо нямахме сили да слизаме надолу из квартала. Второто минаване през лудницата беше далече по лесно, макар и не по-малко изнервящо. Навигацията пак не знаеше коя улица в коя посока ходи, но лесно се оправихме.
Стръмно спускани ни отведе то бреговете на Мъртво море. Тръгнахме по крайбрежната “магистрала” и въпреки навигацията успяхме да намери хотела, в който имахме резервация. Този път навигацията ни водеше дори по паркинга, само дето малко подминаваше рецепцията, но за това можем да си затворим очите. Настанихме се, посетихме плажа (вече разказах за това) и, по-късно, вечеряхме на шведска маса срещу солидна сума.
В утрешните ни планове са Аджлун и Джераш. Не сме решили къде ще спим или какво ще правим по-нататък. Всичко зависи от развитието на деня.
P.S. Естествено, фотоапаратът реши да прави проблеми точно на плажа. При всеки кадър правеше макро фокус. Бърсането на лещата не помогна, а и то от известно време ми се струва, че макро фокуса му стои докато не му кажа да се фокусира. Теорията ми е, че е влязло прах и за това. Май ще го пенсионирам скоро.
Оставете отговор