Пиша това вече от нашата страна на голямата вода. Планът ни за вторият ден в Лима беше да стигнем до Тихия океан. Както можете да видите от снимките от предния ден, стигнахме до океана, но на едни скали доста високо над него. И така след като се наспахме, стегнахме багажа и напуснахме хостела (но отново оставихме багажа на съхранение) се отправихме с бодра крачка към океана.
Следвахме упътванията, които бяхме получили предния ден. Стигнахме до парка на влюбените, който се нарича така заради една огромна статуя на двама влюбени, които са се награбили един друг. Лесно видяхме стълбите, които стигаха до океана, но стигането до самите стълби беше самоубийствена мисия. Пешеходна пътека през пътя липсваше, а движението беше неспирно. След известно обикаляне успяхме да притичаме по време на едно затишие в трафика.
Естествено стълбите не стигаха до самия океан. Оказа се, че на средата на пътя те са прекъснати от ремонтни работи – разширяване на пътя. Предвид факта, че друг път надолу няма, минахме през разкопаният път и слязохме до океана. В тази си част плажът е изцяло каменист, няма никакъв пясък и е пълно със сърфисти. Аз успях да си “топна” краката с все обувките и панталона – приближих се твърде много до водата, която беше учудващо топла. След известно търсене, успяхме да си намерим такси, което да ни качи обратно в квартала, пътят нагоре определено не ни се изминаваше пешком.
Обядвахме с chifa т.е. местният вариант на китайската храна, едвам се справихме с обедното меню за двама, което се състоеше от супа с няколко вида месо, гъби и яйца от пъдпъдъци; някаква манджа с ужасно много панировка, и ориз с месо. Всъщност от ориза аз изчовърках само месото, просто нямаше място за повече.
След обяда тръгнахме да търсим магазин, от който да купим известно количество алкохол за колегите. За съжаление безмитно можем да внесем само по литър, за това след доста обикаляне взехме някакво pisco, а Тони си взе ром. Докато търсехме магазин попаднахме на кварталния парк, където имаше невероятно количество безстрашни котки, които даваха на хората да ги галят, нещо нечувано за нашите улични котки.
С това, общо взето, ни се изчерпа деня. Минахме през хостела да си вземем багажа и да разберем, че предната вечер с били в хостела с едно момиче, с което Тони се запозна в Наска, но това да ни е за урок, трябва да прекарваме повече време в общите части на хостелите. Пътувахме до летището с един неосъществен рали състезател, който ни изправи косите на няколко пъти. Полетът насам мина главно в сън, а тук тъкмо се прибрахме от ранната вечеря. Само Тони излезе да купува някакви плочи от един магазин, който видяхме предния път.
По план пристигаме в България утре в ранния следобед.
Оставете отговор