Вчера беше дълъг ден и бях прекалено изморен, за да успея да напиша нещо в малките часове на нощта. Прекарах по-голямата част от деня около Гринуич. Пътят до там включваше смяната на рейс, влак и още един влак. Успях да сляза на грешната спирка на влака и се наложи да повървя малко. Трябваше да сляза на спирката за Kutty Sark, но аз не погледнах навигация и слязох на спирката за Гринуич.
Но както и да е, не се наложи да вървя много и скоро се намерих в парка. Тръгнах, общо взето, в посоката на обсерваторията. Реших да се навигирам с телефона до позицията на меридиана, според GPS/ГЛОНАСС. Намерих на една сянка под едно дърво. Телефонът беше засякъл де що има сателит в небето и грешката беше мижавите 3,2 m, т.е. реших, че по-точно няма да го намеря.
Противно на моите очаквания “меридианът” е къс. Няма огромна линия, която да минава през целия парк, а щеше да е яко. Всъщност той “започва” от един стол в обсерваторията, “минава” през стената и продължава до оградата на обсерваторията (май стига и до една алея отдолу, но само толкова). Изглежда като нещо направено специално за туристите, но по такъв начин, че да могат да вземат едни пари, за да се снима човек.
Освен, че “меридианът” е въз късичък, според навигацията на телефона е и не съвсем там, където трябва да е. Според телефона, линията е на около 5” в страни, което по мои изчисления трябва да е около 50 m (според Интернет е по-скоро около 100). Сега, тук възниква голяма дискусия. Така или иначе, Гринуичкият меридиан е меридианът, който минава точно през обсерваторията, т.е. там е където са го нарисували, а защо това не се отчита от сателитните системи е въпрос на една по-дълга дискусия.
Докато разгледам обсерваторията и намиращия се там музей на отчитането на времето и беше станало пладне. Попекох се на тревичката в парка и тръгнах да търся нещо за хапване. За мое “нещастие” минах покрай Морският музей и реших, че трябва да го разгледам. Хапнах набързо два кроасана, колкото да не съм съвсем гладен и се впуснах в обикаляне на залите. Тук пари не вземаха. Интересно, как големите и интересни неща тук са безплатни, а по-малките и забити искат една торба пари.
Като се замисля, до сега не бях посещавал такъв музей. Многократно съм минавал покрай такива, но все е имало нещо по-интересно. Този музей е доста ориентиран към децата. Има много интерактивни презентации, видео за гледане и всякакви интересни неща. Например, колекция от исторически и нови ръкавици, и очила от антарктически експедиции, които можеха да се пробват. Иначе, очаквано, музеят беше пълен с модели на кораби.
Отне ми доста време да обиколя. Излязох малко след 16 часа и беше ясно, че каквото и друго да се опитам да обиколя, ще трябва да е набързо. Всичко затваря в пет. Вместо това си направих още една почивка, и без това бях някъде около десетте хиляди крачки. Докато чаках, изядох един доста хубав ванилов сладолед.
Позалъгал следобедния глад се насочих към вече споменатия Kutty Sark – това е голям кораб, за който не знае. Целта беше разходка отвън, така или иначе не ми се даваха пари за да вляза. Полюбувах му е малко от една пейка и се насочих към кея, който се намира до него. Взех си 24 часов билет за панорамната лодка, днес планирам да направя още една разходка, и след това се качих на нея.
Уж щеше да отнеме около час до Биг Бен, а беше към час и половина. Успях да снимам Tower Bridge, но за съжаление това стана от долния етаж. Горният се беше запълнил преди да се кача в последната минута преди потеглянето. От там насетне трябваше да се прибирам. Бяхме се разбрали с Владо (този от Стара Загора, за който ги познава и двамата) да се видим около къщата на родата, понеже му било на път от работа към вкъщи.
Голямо таралянкане беше. Влакове на метрото, през минута, дори в Япония не бях виждал такова нещо. Само не и на моята линия, тия са през пет 🙂 . Гугъл ме прати на грешен коловоз и изтървах влака. Можех да се кача, но не бях сигурен за дестинацията и той тръгна преди да успея да разбера. Имах късмет и хванах следващия след 10 минути. От там насетне ставаха през половин час.
И така, вечер в пъб със стар приятел и биричка. После раздумка на ъгъла. Накрая още по бира и лаф мухабет с Боби, който беше окъснял след работа. Сега дописвам това и ще трябва да измисля някакъв маршрут за днес.
Оставете отговор