Днес ще трябва да се опитам да съм кратък, защото вече е почти полунощ, а утре ще трябва да ставам преди 5 сутринта. Днес прогнозата беше за по-хладно време, което май не се сбъдна, и аз планирах деня на закрито. Идеята ми беше да обикалям музеите в Кенсингтън.
Първата ми спирка беше Природонаучният музей. Още от спирката на метрото имаше табели в посока към него. Стигаше се през голям тунел, явно има много трафик към този и намиращите се в близост музеи и галерии. Насочих се към главният вход, но там имаше голяма опашка. Служители на музея обикаляха и обясняваха, че страничният вход също работи и там няма никаква опашка.
И на този музей входът беше безплатен, но този път реших да направя дарение. Още повече, че хората се бяха постарали да има машини за дарение с безконтактни карти. Тук всичко се плаща така. Само дето от банката ме таксуват по някоя друга стотинка за всяка транзакция на POS терминал в чужбина. А не ми се мисли каква сума са взели като такса за теглене на пари от кредитна карта, но така е, като имах проблем с дебитната.
Но да се върнем на музея. Започнах от страничните галерии. Все пак бях влязъл от страничния вход. Отделих доста време на секцията със бижута и скъпоценни камъни, включително истински диаманти. Музеят е стар и богат и могат да си позволят сериозно количество истински диаманти. По-големите “образци” са просто стъклени реплики, за да покажат размера и формата, но малките са си съвсем истински диаманти. Мислех си, че тази секция е единствената с “камънаци”, но по-късно се оказа, че греша.
Като цяло, това странично крили беше умалена версия на основната част на музея. Като изключим секцията посветена на вулканите и земетресенията. Останалото се повтаряше в основната част на сградата, само че в по-големи размери. И тук, и в останалата част от музея, имаше много интерактивни занимания. Във видео галерията по-долу можете да видите кадри от симулатора на земетресението в Кобе от деветдесетте година на миналия век.
След като приключих с това крило се насочих към центъра на сградата. Основната ми “мисия” беше да видя залата с тиранозавъра. Предполагам, че може и да е имало скелет на Тиранозавър, но тълпите в залата бяха нетърпими и нямах търпение да изляза. Единствено се забавлявах с отлично направеният аниматронен T. Rex, който можете да видите във видеото по-горе.
Но малко избързвам, преди да стигна до там се спрях в T. Rex Grill, който е единственият ресторант със сервитьори в музея, останалите са на самообслужване. Там ядох T. Rex Burger, който изглеждаше по-добре, отколкото беше на вкус. Естествено, цената беше съобразена по-скоро с вида, отколкото с вкуса.
След това се заех да разглеждам основната зала – залата Хинце. Това е уникално красиво място. Поради факта, че сградата е оригинално проектирана за природонаучен музей някъде през XIX век, могат да се видят уникални неща. Таваните са изрисувани с растения като от книга по ботаника, фризовете и другите декорации на колоните са от различни растения и животни. На всяко място откривах по някой нов детайл.
В една странична галерия на тази зала се намира и истинската колекция от минерали. Това е една огромна зала пълна с витрини, които от своя страна са пълни с камъни. Мисля че вътре ще намерите всеки камък, за който се сетите и много, за които дори не подозирате, че съществуват. От сапфири, през рубини до диаманти. И всичко между и около тях. Някой са изключително красиви, други не. Короната на всичко е сейфът в дъното, където са изложени наистина ценните експонати. Да си призная, не можах да обиколя всичко. В един момент просто се отказах.
Останалата част от музея не ми беше по сърце. Прекалено много тълпи, доста избелели експонати. Дори синият кит изглеждаше прекалено изкуствен, а големите котки изглеждат като препарирани по времето, когато сме ги ловили с лъкове и копия. Сградата Какавида не и разбрах точно смисъла, освен да е бетонно чудовище, което бегло прилича на какавида. Единствено секцията с човешкото тяло беше интересна.
Въпреки всичко излязох от музея чак след 16 часа, а бях там от 10. Явно ми беше отнело повече време да разгледам и да си играя с интерактивните джаджи. Мислех да се насоча към Хайд парк и от там да се прибирам, но по пътя минах покрай Музея на науките, който се оказа, че работи до 18, т.е. имах време да го разгледам набързо.
Скоро разбрах, че е трябвало да посетя първо този музей. Още в първата зала ме посрещнаха ракети и космически кораби. После дойдоха самолетите и машинариите. И тук беше пълно с интерактивни игри. И тук имаше секция за човешкото тяло и дори игри посветени на генетиката. Много ми стана забавно, като момчето до мен трябваше да играе игра, в която да помага на сперматозоид да оплоди яйцеклетка и накрая играта му каза – “честито, имате момче”, последвано от обяснение за Х и Y хромозомите.
За съжаление не можах да разгледам всичко. Наближи времето за затваряне и по уредбата подканиха всички да насочат към изхода, а тъкмо разглеждах разни “дресни” компютри и лазерни дискове с размери на грамофонна плоча. Но нямаше как, трябваше да изляза. За това се върнах към предния си план и се насочих към Хайд парк.
Оказах се близо до Мемориала Алберт. Направих му някой снимки под златните лъчи на слънцето в “златния час”. Естествено, снимките не станаха особено хубави, но краката така бе боляха, че сами мислех къде да седна. Днес не знам колко крачки направих, защо си забравих гривната.
От там се насочих към метрото и тудуп-тудуп се пробрах. Направихме малко лаф мухабет и е време да си лягам, че утре ще се става рано. Вероятно няма да има статия за пътя обратно, освен ако не излезе нещо, за което си струва да се пише.
Оставете отговор