Днес беше ден от две части. След като се събудихме и закусихме се натоварихме на колата и отидохме до зоологическата градина, за която Деница беше прочела, че е една от най-добрите в Европа. Добре, че тук са предвидили доста паркинги, че в неделя сутринта, целият град се беше юрнал да гледа животни.
За първа цел си набелязахме кафявата мечка, храненето, на която, трябваше да започне само петнадесетина минути по-късно. Естествено се забляхме по разни маймуни някакви алпаки и стигнахме след като ги бяха нахранили, но мечките все още бяха на трапезата и се хранеха.
Зоологическата градина е доста голяма, но празна. Забелязваха се признаци на активно строителство. Явно се работи за разширяването ѝ. След мечките решихме да направим обиколка по крайната пътека, която беше доста стръмна, както и беше отбелязано на картата на градината. Най-интересната част от тази обиколка трябваше да е рисът, но той се беше скрил зад едно дърво и от него се виждаше само главата.
След доста катерене и гледане на родственици на козите се върнахме в централната част на зоологическата градина. Успяхме да направим няколко добри снимки с тигъра, но пък леопарда само се излежаваше. Слонът се беше скрил в колибата си и проявяваше изключително неуважение към гостите си, като се беше обърнал с гръб към тях и си извършваше физиологичните нужди. Не успях да се задържа в това помещение.
Точно когато минавахме покрай клетките на папагалите, те решиха да си направят състезание по надвикване. Те, за разлика от повечето други животни, бяха във въз тесни клетки и съдейки по вида на някой от тях, често се биеха, което правеха и сега. Изглежда, боят е зрителски спорт дори в хвърковатото царство.
Обядвахме в ресторанта на зоологическата градина. Криско стана експерт по скачане между гумени топки, каквито имаше на едно от детските площадки. На друга, пък, имаше няколко трамплина. Изобщо, по места за игра, мога да поставя тази зоологическа градина на първо място от всички, които съм виждал.
След обяда обиколихме животните, които бяхме пропуснали и се прибрахме да починем. Взехме си билите за късният тур на замъка. Ако смятам правилно, организираният тур излиза само по 2€ по-скъп, а с онлайн отстъпката става на цената, на която е нормалният билет на касата. Взехме един семеен билет и един за възрастен. Когато пристигнахме да вземем билетите не ни обясниха нищо и се оказа, че сме разменили билетите, но никъде нямахме проблем и винаги ни пускаха след кратко обяснение, без дори да си правят труда да сканират билетите повторно. Явно това е някаква нова схема и още не са изчистени всички проблеми.
Стигнахме точно навреме за тура. Пое ни екскурзовод с фрак. Изведе ни през крепостната порта и ни заведе пред един "римски" легионер и "жителка на града". Точно пред кладенеца на римската крепост. Много забавно ми стана като легионерът ни поздрави с AVE, и мъжето в групата му отговорихме по същия начин (после видях, че следващата група реагира по същия начин, въпреки, че беше сформирана главно от азиатци).
И така, след легионерът ни "срещнаха" със свети Георги, който разказваше как победил змеят от герба на града. После имахме "честта" да бъдем поучаване от австрийският благородник построил модерният замък с парите на португалската си жена. За нещастие появилият се дъжд поразвали малко програмата, но все пак продължихме със срещите с най-различни персонажи от историята на замъка. Актьорите си се справяха съвсем прилично и импровизираха добре с репликите подхвърляни им от групата.
И така, след тура останахме с билет за повечето атракции. Посетихме историческият музей, в който нямаше абсолютно нищо, което да ми грабне интереса. Не съм убеден, че разгледахме всичко, но успяхме да се качим на най-високата кула и да видим цялата околност.
Докато търсехме музеят на куклите, попаднахме на изложбата на змейовете. Малко кичозна работа, направено за радост на децата. Имаше "драконови" яйца и някаква история с тях, която явно включваше "летящият" над града змей, който се излъчваше "на живо" по един телевизор. Интересната част беше разгадаването на код на бюрото на алхимик, с който отворихме сейфа съдържащ живата вода (или нещо подобно, не задълбахме чак толкова в историята).
Музеят на куклите беше доста интересен. Повечето неща бяха разрешени за пипане. Имаше марионетки, кукли за ръце и шоу на сенките, които можеше да си направим сами. Да не говорим, че повечето декори имаха разни тракащи и чукащи части. С това приключихме обиколката на замъка. Имаше още някаква галерия, в която май нещата били някакви комикси, но Деница искаше да се повозим на туристическото влакче и трябваше да тръгваме, за да хванем последният тур.
Влакчето, от своя страна, беше доста разочароващо. Изглежда, идеята му е да се качих сутринта и да го ползваш за транспорт между забележителностите. Простата едночасова обиколка беше скучновата. Спряхме само на замъка, който вече бяхме посетили и поради закъснението с тръгването дори не стояхме предвидените десетина минути. На втората спирка сменихме вагона, заради малките деца, които доста крещяха в нашия. Шофьорът хем ни видя да го правим, хем после ни търсеше, докато Жоро не се усети и не му се показа.
Повече спирки не правихме. Стигнахме обратно на първата спирка. Бързо си намерихме заведение, в което да вечеряме. Беше доста студено, а на всичкото отгоре реши пак да вали. Поне след като се изваля, вятърът утихна и се търпеше. Храната беше доста добра, бирата не чак толкова. И така, прибрахме се и сега ще почиваме, защото утре сме пак на път.
Оставете отговор