Днес се навъртели точно 13,37 km. А преди малко, като излизахме за вечеря видях мотор с номер 1336 и си викам – тоя почти е уцелил номера 🙂 . Пък то аз взех, че аз уцелих. Добро число като за край на пътешествието. Първата ни спирка беше природонаучният музей. Този път ми се видя по-малък. Стигайки до там, отработихме и част от маршрута за летището, който ще ни трябва утре сутринта.
Но да се върнем на музея. Решихме да пропуснем частта с океаните. След Валенсия, тук нямяше да видим нищо интересно. Обиколихме останалата част. Музеят има две отделни части, с два отделни входа. Първият е с препарираните животни, вторият с динозаврите и минералите. С новия фотоапарат се получават доста по-добри снимки, пък и май са пипнали малко осветлението. Доста по-малко снимки, в сравнение с предния път, са замазани. Няма какво да ви разправям за препарираните животни. Или пък за камънаците. Динозаврите си струва да се видят, но всичко това го бях виждал и преди. Мисля, че Коко се накефи много.
Следващата ни цел беше парка Ретиро. Имахме избор – или половин час пеш или толкова с метрото. Предпочетох разходката по един от озеленените булеварди на града, вместо застоялият въздух в метрото. По пътя се натъкнахме на музея MAN – Museo Arqueológico Nacional, т.е. археологическият музей. Сградата се охраняваше от два женски сфинкса и за това хората бяха направили входа на музея отстрани 😉 , явно на никой не са му се решавали загадки, за да влезе.
Билетът за Коко беше без пари, а моят само 3 евро. Срещу това получихме един огромен музей. Естествено по-голямата част е посветена на находки намерени на Иберийския полуостров. То не бяха златни и сребърни съкровища, бижута, и какво ли още не. Статуите, камънаците и разните битови потреби няма да ги споменавам изобщо. Тук там имаше и някой меч или шлем. Цялото това нещо разположено в една огромна сграда на четири етажа.
Част от единият етаж беше посветена на парите и разплащателните средства. Имаше всичко, че и малко отгоре. Като се започне от най-древните монети, мине се през хартиените пари и се стигне до една кредитна карта. Освен самите пари имаше и най-различни уреди и инструменти ползване при “обработката” им – везни, специални кутии за монети, кесии и т.под. Отделна секция беше посветена на парите извън Европа. От раковини до какаови зърна. За съжалени докато стигнем до тази част на музея бяхме доста уморени и нямам усещането, че и отделихме подобаващо внимание.
Последната секция беше посветена на по съвременни неща. Религиозно изкуство, секстанти и глобуси, такива неща. Имаше много интересна “машина” за умножаване на големи числа. Редиш едни пръчици по някакъв начин и по тях има написани числа. Не ми стана ясно точно как работи, но това било единствената по рода си такава “машина” или сметало май е по-точно.
Всъщност излъгах, не беше последната секция. Последната беше пълна с египетската им колекция. Саркофази, мумии (една мумия де, повече не видях, другото бяха саркофази). Погребални урни и предмети. И на тази секция можеше да отделим повече време, но вече бяхме скапани и гладни. Приключихме набързо и тръгнахме да търсим къде да ядем.
Кварталът не можеше да се похвали с много места за ядене. Намерихме на едно място няколко заведения и седнахме в едното. Както и очаквах цените бяха малко по-високи, но изглежда се намирахме в бизнес квартал. Хапнахме, починахме и се насочихме към парка Ретиро, който се намираше съвсем близо. По пътя снимахме поредната триумфална арка (поне на такава приличаше) – Puerta de Alcalá.
Разходихме се из парка без да бързаме. Естествено Monumento Alfonso XII беше в ремонт. Където и да отида, все нещо е в ремонт. Посетихме Palacio de Cristal и пропуснахме да влезем в Palacio de Velázquez. Кристалният павилион изглежда доста по-добре на снимка, отколкото в реалността. Вътре се чувствах като в парник. Излязохме набързо (поне входа е безплатен) и седнахме да отморим на една пейка, където доста време наблюдавахме как двама пича свирят, пеят и танцуват. Можете да ги видите във видеото по-долу.
Това ни беше разходката за днес. Прибрахме се с метрото. Починахме и излязохме да вечеряме. Отново вечеряхме на Plaza Mayor, този път в другия край. Разделихме си едно плато с меса и сирена и хапахме по парче пъпеш с jamón. После ударихме по два churro-са с горещ шоколад в Mercado de San Miguel и се прибрахме.
Утре ни чака ранно ставане и сутрешен полет. Ще гледаме да хванем първото метро, че летището е далеч, а не съм летял от този терминал.
Оставете отговор