Малага

Гледам го празния лист, така де, монитор и не знам откъде да започна. Хайде, днес ще е от началото. Наспах се, наруших правилото на хотела да не се яде храна в стаята и пак спах. После се излежавах и не ми се излизаше. Пак ядох и така стана един часа следобед. Реших най-после да изляза. Все пак трябва да разгледам. Краката ме болят и имам нужда от почивка, но остана съвсем малко.

Центърът не е близо. Но не е и далеч. Взех си туристическа карта от рецепцията и бавно-бавно, по сянката, тръгнах да обикалям. Разходих се по крайбрежния парк и тръгнах по кея. Още от рано реших, че няма да се катеря по баира към крепостите. Едната е съвсем на върха на планината, а другата е по в ниското, но аз нямам сили за такива работи. Имаше някакъв вариант да се кача до високата крепост с градския транспорт, но в края на краищата не го направих. В по-ниската крепост се влиза направо от центъра, но когато разбрах това вече ми се изчерпваше времето.

Седнах да хапна, не бях особено гладен и си поръчах плато с jamon iberico и месни сирена. Това включваше доста jamon, два вида сирена, нещо сладникаво, което ми беше много познато, но не разпознах и малко орехи. В добавка имаше препечена филия намазана с намачкани домати, която вървеше много добре със сирената, особено с по-сухото и миризливо. Хапнах без да бързам, а за десерт си поръчах някакъв вид flan, т.е. крем карамел, който беше доста твърд и гарниран със сладолед и някакъв кисел “сос”.

След това се разходих до плажа, където за щастие са на мода монокините а не буркините. Не си носех плажните принадлежности и нямах възможност да опитам водата. Тръгнах да се връщам. Реших да мина по туристическия маршрут отбелязан в карта. Тука сграда, там друга, ето ти амфитеатър (по-малък от старозагорския). Нищо, което да не съм виждал и преди. Впечатляващата част беше катедралата. Но пък аз, досега, не съм виждал не-впечатляваща катедрала.

Преди да стигна до нея, обаче, минах през музея на Пикасо. Човека, май, наистина е можел да рисува. Има няколко нормални картини и те изглеждат прилично. Пред една от “нормалните” картини се беше събрала тълпа с екскурзовод, но дори от далече се виждаше колко детайлно е направена и как, и най дребните неща хвърлят сенки. Пред една от цапаниците, пък, една бабичка се кълчеше и превъзнасяше обяснявайки на групата си, колко добър е бил Пикасо. Някой от картините са чисто перчене – “виж ме, че мога с две зигзаг линии да нарисурам лице”. А други създават впечатление, че този или е прекалил с наркотиците или е виждал света по по-различен начин от нас.

Бях прекалено уморен да влизам в къщата на епископа, която изглеждаше доста впечатляващо отвън. Заприбирах се и като минавах покрай един “Нептун” му пуснах едно евро. Той пък ми даде стъкълце от дълбините на морето. Взел съм си храна за вечеря и няма да излизам. Трябва да стегна багажи и да стана в 5, за да хвана някой от първите влакове за летището. Стоимен ме предупреди, че е имало големи опашки. Утре ще имам доста престой в Кьолн и сигурно ще имам възможност да разгледам.