Маракеш

Само ден тук стига да ме убеди, че не искам да стъпвам в арабска страна през следващите 10 години. Пълна лудница е. Всички са супер нахални. Постоянна гюрултия. Няма и миг спокойствие. Все пак къщата за гости, в която съм отседнал е доста далеч от търговските улици. За да се стигне до нея трябва да се мине през няколко тунела. Около нея са само други къщи. Една от джамиите е наблизо, но почти не се чува.

Денят ми започна не особено рано. Закусих в къщата за гости – някаква квадратна арабска палачинка със сладко, плодова салата и чай. Момчето, което върти мястото, беше запомнило, че имам рожден ден и ми поднесе сладкиш със свещ, пеейки Happy Birthay. Приятен жест. Мястото има една четири стаи, но явно е сравнително популярно. Освен мен, в момента, има още една гостенка, а утре се чакали още двама гости.

След закуската дрямах до около 11 часа. Часовата разлика нещо не ми се беше оправила. Излязох малко преди пладне. Всичките магазинчета бяха отворили, отвсякъде те канят да влезеш. Дърпат те и ти се изпречват на пътя. По сокаците летят мотористи и колоездачи, направо е чудо, че не се избиват. Излязох на главния площад Джама Ел-Фна (جام الفناء). Многобройните сергии с храна от предната вечер ги нямаше. Останали бяха само щандовете за сокове.

За сметка на ресторантчетата, на площада се бяха нанесли всякакви хора. Змиеукротители, гадатели, жени, правещи “татуировки” с къна. Малко по-късно се появиха акробати, а през цялото време имаше някаква музика. Тя може и да идваше от змиеукротителите, но май не беше само от там. Разходих се насам-натам. Седнах в една градинка, ако може да се нарече така, да си изям вчерашния сандвич. След това намерих едно кафене с панорамна тераса, то тук има много такива, и се настаних там. Поръчах си от вездесъщия, тук, ментов чай с някакви работи за ядене. Прекарах доста време на терасата, най-после освободен от не особено приятните миризми на пазара. Или поне докато вятъра духа в правилната посока.

Трябваше да намеря мястото от където утре ще тръгвам на обиколката из пустинята. Тръгнах, обаче, в обратната посока. Време имаше. Озовах се до Музея на Маракеш. Той точно така си се казва. Сградата, май, е била хамам, т.е. турска баня. Сега е музей и галерия. Най-накрая бях далеч от шума и навалицата и можех да снимам на спокойствие. Имаше изложени бижута, оръжия и най-вече керамика. По стените бяха окачени съвременни картини или поне така разбрах с липсващият ми френски.

До музея се намираше медресето на Бен Юсеф, т.е. религиозното училище. Доста впечатляващо място. Навсякъде беше пълно с дърворезба и други украси. Впечатли ме как е построена сградата. Има многобройни “кладенци”, които осигуряват светлина на долния етаж. Всеки един от тях е богато украсен. Същото важи и за стаите гледащи към двора. Задните стаи са малки и с никаква или почти никаква украся. Явно там са били спели учениците. Джамията, която е била част от медресето, вече не функционира и вътре може да се снима.

След тези две по-спокойни, туристически атракции, реших да се прибирам към хотела. Бях видял какъв маршрут трябва да следвам, но се обърках и взех грешния сук, т.е. пазар. Вместо това излязох на централния площад. Реших да потърся мястото за срещата утре – клуб Мед. Гледам, има го на карта на Гугъл, но го няма на туристическата карта, която ми дадоха от хотела. Пък звучи известно място, особено щом са го направи място за среща. Накрая питах охраната на един скъпо изглеждащ хотел и ме упътиха към затворената врата без надпис, която бях видял по-рано. Оказва се, че това място вече не функционира, но явно там ще е срещата.

След това се прибрах да отдъхна. Успях да пропусна завоя, но скоро установих, че съм пропуснал и се върнах. Излязох отново към 8 вечерта. Отидох право на площада. Тук вече нахалството стана прекалено – дърпат те, препречват ти пътя, абе по всякакъв начин се опитват да те накарат да седнеш. По едно време се сетих за трика, който момчето от къщата за гости ми каза – просто им казвам “шукран”, което ще рече благодаря. Това работи доста добре. Повечето те оставят почти веднага. Един от първите, обаче, ме беше запомнил. Казал му бях, че ще запомня номера на заведението – всички си имат номера – аз вече бях ял и му го казах, но той ми вика че съм лъжец. Сякаш такова нещо ще ме накара да се върна и да ям при него.

Ядох на две места. Първо ядох тажин или таджин, не разбрах как точно се произнася. Това се оказа нещо като нашия гювеч, сервиран в дълбока керамична чиния. Имаше прилично количество месо, разни зеленчуци и малко картофи. Навсякъде, тук, слагат и питка заедно с две чинийки с доматен сос и нещо много пикантно. Нещо, май ме цакаха в цената и за това се направих, че не разбирам, че искат бакшиш.

На второто място ядох някаква кайма на шиш. Мястото беше доста по-празни, но и викачите доста ги мързеше. Цените изглеждаха малко по-ниски. Храната малко се забави, но предполагам, че беше заради испанците до мен, които омляха две порции шишчета. Поне беше добре опечено и вкусно. На изпороводяк, даже ми донесоха чай. Сервитьора почна да си иска бакшиш, на половина на сметката. Тоя е луд, ако си мисли, че ще му мине номера. Дадох му 5 дирхама, което е около левче. Чаят беше толкова сладък, че не можах да изпия повече от една глътка.

Това беше за днес. Следващите два дни вероятно няма да имам Интернет. Ако имам ще пусна статиите, ако не, няма. Снимки ще има като стигна някъде с по-добър Интернет. Скоростта на качване е малко по-добра от тази на модем (свалянето е търпимо, но качването е около 200 kb/s).