Мелбърн

Прекарах един бавен ден в Мелбърн. Малко преди обед аз бях готов да излизам, а Светльо тъкмо се събуждаше. Бързо установихме, че имаме различни идеи за деня и решихме да обикаляме поединично. Аз се насочих към центъра на града. Всъщност, хотелът ни е в периферията на центъра. В зоната с безплатните трамваи. Вчера си взехме карти за градския транспорт, заредени с пари, но май ще се окаже, че сме заредили прекалено много. Доколкото разбирам с тези карти не може да се пътува до летището.

Нямах особен план за разглеждане. Скочих 2-3 спирки с трамвая и слязох да се разхождам. Беше ми леко гладно и се оглеждах за интересно място за ядене. Първо минах през градската катедрала. Изглежда, че навсякъде в Австралия залагат страшно много на стъклописите. И тази, както и другите катедрали не може да се сравнява по размер с дори по-скромните образци в Европа. В една ниша бяха изложили разни чаши и чинии, но от пояснителните надписи не се разбираше защо. Също там бяха изложени възглавнички за сядане или коленичене на най-различни важни личности от близкото минало.

След катедралата се запилях в малките улички наоколо и скоро си харесах един италиански ресторант. Хапнах австралийска пица – бекон и яйце. Бях седнал вътре в заведението, но то предна стена на практика нямаше. Денят беше доста хладен, духаше студен вятър, а температурата не надвишаваше 20 градуса. Аз бях тръгнал по къси гащи и сандали. Реших да се прибера в хотела и да си облека дългите панталони и обувките.

Речено-сторено. Прибрах се, нещо не ми се излизаше веднага и му ударих една дрямка, след което излязох отново. Вече облечен малко по-добре времето не ми се струваше студено. Повторих упражнението от сутринта, т.е. безцелното шматкане. Минах през търговската част на града. Навсякъде е пълно с магазини и молове. Лека полека стигнах до парламента на щата. Направих обратен завой и влязох в китайския квартал.

Бях огладнял отново, но не ми се ядеше китайско. Още вчера забелязах един ресторант 4Fingers Crispy Chicken. Бях наблизо и реших да хапна там. Е KFC може боб да яде. Това беше най-якото пържено пиле, което съм ял. Добре че поръчах микс версията. Пикантното беше доста люто и нямаше да се справя с цяла порция само пикантно. Панировката беше страшно вкусна. Направо да си оближеш пръстите.

Още беше рано, но нямах сили да обикалям повече. Прибрах се да почина. Успях да кача снимките от тура. Реших да рискувам и да видя дали бонус Интернета, който дойде с телефона ще сработи. Естествено, че сработи. Няма за къде да кътам мегабайти при положение, че утре си тръгвам.

Стана късно и започнах да огладнявам. Светльо още го нямаше (всъщност още не се е прибрал) и реших да не го чакам. Насочих се към един ресторант наблизо, бях видял ниски цени на таблото отвън. Оказа се, че затваря в 21, а беше 20:45. Все пак влязох, поръчах си бурчер и като дойде едно ми ти чудо. Бяха го набучили с ножа през средата, за да стои без да пада. Огромно нещо. Веднага ми стана ясно, че няма да го изям целия. Да не говорим, че имаше гарнитура от пържени картофи и салата. Има снимка в Instagram, за който се интересува.

Полетът ми утре е късно вечерта. Ще видя къде мога да оставя багажа и ще обикалям цял ден. Утре го дават кофти време, но какво да се прави. Светльо трябва да лети рано сутринта за Тасмания.