Мехамн

Със сигурност не сме първите и няма да сме последните чиито опит да достигнат най-северната точка на континентална Европа е провален от времето. Да точно сега времето е прекрасно, пече слънце, морето е гладко, малко подухва вятър и не е прекалено студено (разбирайте, че местните ходят без шапка и ръкавици, а ние със). Само дето в открито море положението било друго, а по дефиниция от най-северната точка нагоре няма нищо освен открито море.

И като ви казвам, че пече слънце нали си правите сметка в колко часа пиша това. В момента е към 23:15 и съм пуснал пердето защото слънцето ми блести ужасно. И не, днес не се очаква залез, нито пък в някой от близките дни. Готиното е, че времето е ясно и стават страхотни снимки. Даже съм си навил алармата за 12 без 5, но едва ли ще снимам още защото вече имам доста яки снимки. Пък и астрономически, слънцето е в надира си чак около един и половина.

Но да се върнем към началото. Днес сутринта, не тук това е доста условно понятие, т.е. към 6 часа времето изглеждаше прекрасно, даже се виждаха късчета синьо небе. За съжаление с напредването на деня нещата се влошаваха и то изчезна. Мързелувахме цяла сутрин и както се бяхме уговорили, към два се насочихме към фирмата занимаваща се с лодките. Там ни заглавичкваха известно време със сайта им за проследяване на лодки и малко любезен разговор, докато, накрая, този не реши да се обади, по телефона, на лодката да види къде е.

И така започна едно чакане, уж лодката щеше да пристигне след половин час, а чакахме цял. После се оказа, че имало голямо вълнение, вълните били високи 4 метра. Човека прегледа времето и каза, че към 10 вечерта се очертава да е по-спокойно и с подходящ вятър, и можем да се пробваме да отидем. Уговорихме се да му се обадим към 9, за да видим какво може да се направи.

И така към три следобед Тони реши да се разходи с колата, а аз понеже се чувствах малко дремливо се насочих към стаята. По пътя направих няколко снимки. В галерията, която се надявам да се качи тази вечер, първите тридесетина снимки са от сутринта, а останали от след 9 и половина вечерта.

Малко след като се прибрах дойде новият ни “съквартирант”. Немското семейство от вчера беше заминало към Нордкап още сутринта и сега се появи Ханс (или нещо такова) от Швеция, който е прекарал последната седмица на поход към Норкин брулен от дъжд и вятър. Всъщност, всички казват, че времето е необичайно студено и лошо за сезона. Та тоя Ханс е голям образ. Ходи с кожена риза с дълги ръкави с връзки вместо копчета. Стана голям лаф с него. Цял следобед сме говорили на какви ли не теми. Той ни черпи пушено еленско, аз пък му предложиш от нашата ракия (да нося си един патрон 100 грама вишнева ракия, с цел – Rakia connecting people).

По едно време се появиха собствениците, които бяха дошли да оставят закуската за сутринта. Дарън (май така беше името) се включи в разговора и шашна всички като каза, че всяка зима купува цял елен и прави някакви южноафрикански мезета с него. А този човек е направо златен. Преди малко ми звъни телефона – гледам странен местен номер. Оказва се той, обажда се да ни предупреди, че яйцата, които са ни оставили за закуската може да са развалени. То едно беше развалено още тази сутрин. Явно хората си ядат от същите яйца, които сервират на нас и предполагам, че ги варят по 20тина на куп. Аз му казах, да не се притеснява, че няма да ядем яйцата, така или иначе те нямат вина, че яйцата са били развалени.

Но пак се отклоних. След като си лафихме цял следобед, Ханс изяви желание да дойде с нас на носa. За съжаление това не беше писано да ни се случи. Към девет се обадихме на лодкарите и те ни казаха, че духа прекалено силен вятър. Не знам дали наистина вятърът в открито море създава такива големи вълни, каквито твърдят, тук в залива морето е относително гладко, да за спиране на сушата и дума не може да става, но за гледане!? Е, съществува и варианта просто да искат да ни отбият по по-любезен начин от “ами рибарите плащат повече, за това ще возим тях, а не вас”. Но както и да е, не сме нито първите, нито последните, които не са стигнали до тази точка поради лошото време. Здраве да е, някой друг път ще стигнем.

Вместо това тримата се качихме на колата и отидохме до един хълм над селото, на който е била разположена немска отбранителна батарея през втората световна война. Там направих доста снимки. Опитах се да снимам слънцето и неговата пътека във водата, но дори при екстремни стойности на настройките на фотоапарата това не се получи много добре, все пак слънцето е доста над хоризонта. Не забравяйте, че всички тези снимки са правени след 10 вечерта.

И така, преди малко се прибрахме и сме се накачулили на Интернета, та нещата са малко по-бавни от вчера. За утре планът ни е прост – имаме около 5-6 часа каране до следващата спирка, т.е. закусваме и някъде към 9-10 тръгваме без да бързаме. Следващата спирка – Нордкап, фалшивата най-северна точка на Европа, така де, най-северната точка достижима с кола (на остров).