Днес достигнахме най-северната точка в нашето пътуване. Достигнахме 71°10′21″ с.ш. на 25°47′04″ и.д., т.е. нос Нордкап. Отначало имаше доста мъгла, но в края на краищата вятърът я издуха и имахме възможност да направим няколко снимки. Беше ужасно студено, но пък вътре в сградата имаше достатъчно атракции за да ни запълнят няколко часа.
Но нека се върнем към хронологията на деня. Тръгнахме от Мехамн някъде към 10 часа сутринта, след като бяхме добре отпочинали и закусили. Голяма част от пътят ни беше около един живописен фиорд. По пътя имахме и близка среща с един северен елен, който Тони успя да снима. На тоя елен изобще не му пукаше, че по пътя има движение, той си върви на зиг-заг и колите да се оправят.
Цялото пътуване мина без почти нищо забележително (освен еленът, който споменах по-горе) докато не наближихме острова, на който се намира нос Нордкап. Изведнъж започнаха да се нижат тунели. Първият тунел, с който се сблъскваме откакто сме тук, беше изключително тесен и изсечен доста неравно в скалите. Осветление почти не съществуваше. Големият тунел под северно море, който свързва острова с континента, е нещо уникално. Първо километри наред има спускане, след това още толкова изкачване. Липсва каквато и да била видима вентилация, но въздухът не мирише на застояло. Осветлението е почти трагично. Половината време съм карал на спирачка, другата на газ, а е тясно колкото си искате.
След като се върна в София и обработя всичкото видео което сателитната навигация заснема ще добиете някаква представа за какво става дума, преди това е трудно за описване. Друго интересно нещо за тунелите тук е, че всички имат врати. Доколкото разбрах тези врати се затварят докато има бури, за да не се пълни тунелът със сняг.
Настанихме се в хостела, който изглежда доста мизерен. Има огромно общо помещение и столова за закуската, но стаята е доста малка (е сравнима с тази в Рованиеми), а Интернетът вътре никакъв го няма. Лично на мен това ми изглежда повече като място за работниците по корабите, отколкото за туристи. Веднага почнахме да се чудим какви варианти имаме. Решихме първо да отидем до Нордкап, все пак това беше целта на посещението.
Ако сте следили фацебука ми сте видели каква мъгла заварихме там. Там решихме първо да хапнем. Аз ядох някакво телешко филе гарнирано с броколи и местни гъби. Тони яде някаква риба. За десерт поръчахме мариновани cloud berry с целувки (които бяха пикантни) и ванилов крем. Докато хапнем и вятърът беше поиздухал мъглата. Втурнахме се да направим снимки на всичко, което е на открито, и добре се намръзнахме.
Вътре в самата сграда освен ресторанти и кафета има няколко атракции. Една стая, която минава за тайландски музей, защото някакъв тайландски крал е идвал тук преди много години. Една стая обърната на параклис, но доста интересен, с някакви висулки от тавана и столове заемащи почти цялото помещение (всъщност типично за католическите и протестантските църкви). В края на всичко имаше така наречената “кралска гледка” където имаше направена тераса за наблюдение запълнена с огромна преспа сняг. Да не забравям и т.нар. пещера на светлините, която всъщност прилича на бар (който не работеше) и цикли някакви светлини и музики, заедно с картина от четирите сезона.
Най-накрая посетихме и киното, в което на всеки кръгъл час дават някакво филмче за живота наоколо. Самото кино имаше някаква странна конфигурация от три екрана, явно се бяха опитали да докарат известна триизмерност, но различната яркост на екраните разваляше впечатлението. Последната ни работа беше да си купим по един сертификат, че сме посетили най-северната точка на Европа, което както знаете не е вярно, но нека да оставим комерсиализма да живее на мира.
Междувременно решихме, че няма смисъл да оставаме тук и утре. Вместо това решихме да започнем връщането, като утре отидем в градчето Карашьок (Karasjok), което е норвежката столица на Сами народа – пастирите на северните елени. В хостела се оказаха много услужливи и ни върнаха парите за втората нощувка (за това ще си получат похвалата). Направихме резервация и утре по някое време ще се запътим натам, като по този начин ще съкратим следващото пътуване с малко над 3 часа, защото така или иначе това градче ни е на път.
Снимките ще почакат малко. Както вече казах Интернет в стаята няма.
P.S. С един ден закъснение, ето и снимките:
Оставете отговор