Денят, днес, беше посветен на градчетата намиращи се на север от Амстердам. Времето беше непрекъснато облачно и нещо ми беше убило настроението за през деня, но се получи добра обиколка. Трябваше да тръгнем относително рано. Захари беше намерил еднодневни билети, за автобусните линии обслужващи тези градчета, които струваха само 10 €. Той тръгна малко по-рано, защото си беше потрошил колелото и искаше да го остави на ремонт. Аз го последвах малко по-късно и въпреки това не можах да го изпреваря с автобуса.
Първото градче, в списъка ни, беше Хорн (Hoorn). Нямахме и идея какво може да се види там. Уж щяхме да гледаме едни предложени от една брошура маршрути, но нещо не се бяхме разбрали за програмата. Това беше най-далечното възможно градче, до което можеше да се стигне с нашите билети и което позволяваше по-късно да се включим към два от предложените маршрути. Накрая, се оказа, че това е най-интересното място.
Стигнахме след около 45 минути лашкане с автобуса. Само не си представяйте някой раздрънкан Икарус. Автобуса си има климатик, електронно табло – показващо следващите няколко спирки и времето до тях, и телевизор за реклама (накъде без рекламата). От един момент натам се спира по всички спирки и по този начин се дублира градския транспорт на малките селца, така де – градчета.
Самият Хорн е доста компактно градче. Насочихме се към центъра. Намерихме го относително лесно. Както си вървяхме и изведнъж иззад скучните фасади се появи разноцветна сграда. Доколкото разбрах, това бил домът на някакъв много успешен търговец. Към сградата имаше и музей, който решихме да пропуснем. След центъра се разходихме към брега на морето. Всъщност, технически, това вече не е море. Заградено е с изкуствени диги – следователно е езеро.
След кратка разходка по брега се насочихме към автогарата. Захари реши, че трябва да си купи нови дънки. Явно сега ги шиха, защото операцията отне около час. През това време, аз се поразходих напред-назад, по една от търговските улици на града, хапнах два доста добри кроасана с кашкавал (т.е. някакъв вид сирене с вкус на кашкавал) и шунка, и общо взето се наслаждавах на приятно хладното време.
Следващата ни спирка беше Едам, световната столица на сиренето. Първата ни задача беше да седнем да обядваме. Наближаваше три часа и вече бяхме прегладнели. Аз ядох яйца по едамски – яйца на очи със сирене Едам (още известно като Едамер) и шунка върху филийки хляб. Захари опита плато с местни специалитети – някакви салами, разни картофени неща, туршии и мариновани луковици от лалета, за които той се съмняваше, че са такива. Цените бяха леко високи, но като се има предвид туристическото място – ставаха.
Едам е съвсем малко градче и центърът е миниатюрен. Предполагам, че ако се отиде по време на някой от панаирите, когато се изнася сиренето, ще е много по-интересно. Сега, там имаше само няколко сувенирни магазина и два-три магазина за сирене. Взех си едно парче сирене с вкус на трюфел. Това ми хареса най-много, от мострите. Естествено, оказа се, че то е и най-скъпото. Опитах и сирене с вкус на кокос – супер странно. А след като опитах специалното, остаряло, козе сирене, което е специалитетът на града, ми се наложи да си купя шоколад, за да си оправя вкуса в устата. Толкова беше миризливо.
Последната ни цел беше градчето Волендам. По принцип пътеводителите препоръчват да се вземе колело под наем и така да се пътува между двете градчета. Разстоянието е само 2 km. Нашето време, обаче, беше накъсяло. Трябваше да се върнем навреме в Амстердам, за да си вземем дрехите от пералнята, в която Захари ги беше оставил вчера. Взехме автобуса. Третото градче се оказа и най-малкото. Изглежда че течаха сериозни преустройства. Навсякъде имаше строителни работи и издигнати скелета.
Стигнахме до морския бряг и докато търсехме най-добрия приятел на пътешественика – обществената тоалетна – попаднахме на един музей, който грабна вниманието на Захари. Обещаваха виртуално пътешествие с лодка, чрез използването на Oculus. Това го имаше и в музея в Хорн, явно е доста популярно тук. Имахме достатъчно време, за да минем през експозицията, стига да не се киприм с местните традиционни одежди и да си губим времето със снимки. Подходът към “кино” залата беше добре аранжиран. Имаше части от реални къщи, каквито са били в началото на миналия век – ужасно малки пространства. През вратите и прозорците се виждаха анимирани холограми с възстановки на тогавашния живот.
Самото “кино” е оформено като лодка със седалки. След като се сложат очилата и се пусне звука се получава много ефектно. Разделителната способност на видеото беше направо трагична, а анимацията не беше особено детайлна, освен това имаше проблеми с посоката на звука, която не съответстваше на действието. Но пък човек може да се върти навсякъде и все се вижда нещо (задния край на лодката, къщите отзад и т.под.). Естествено, повечето действие е концентрирано напред, така че, като има повече зрители те да не се изпотрепят един друг, докато се въртят насам-натам. Докато човек е с очилата напълно губи ориентация (поне визуално). Аз през цялото време се държах за седалката, за да съм сигурен, че няма да падна 😉 .
В края на краищата, успяхме да стигнем навреме в Амстердам. Не можехме да посетим всички градчета от плана, но денят беше доста приятен. Утре летя за щатите. Следващата статия ще е през почивните дни – вероятно, за повечето читатели, неделя. А дотогава се насладете на снимките от днес:
Оставете отговор