И така, тази седмица отново имах повод по посетя няколко от 100те обекта. Поводът беше тийм билдилнг на моя екип, който се проведе в един хотел в Боровец. Няма да разказвам за тийм билдинга, поне не и в блога, но пък мога и да разкажа някой от нещата, които се случиха ако намерите повод да ме попитате лично. Да, знам, че по този начин статията ще стане доста скучна, но историите от там … Уф ОК, ще разкажа някой неща.
Така, нека оставим разказа за обектите, който е прилично скучноват, за после. Пиша това докато гледам “наградата” за най-добър дует артисти дадена на нашето събитие. Предполагам, няма да ви е трудно да отгатнете, че играхме театър. Също така, няма да ви е трудно да се сетите, че не съм я спечелил аз със своите огромни актьорски таланти. Там е въпроса, че нито един от двамата актьори не искаше да я задържи и я дадоха на мен, като на “сценарист” на постановката, за съхранение. Е, няма да им се размине, утре ще я занеса в офиса. Тяхната сцена, както и някои други, ще останат завинаги в офисния фолклор.
Но нека се върнем на въпросната сцена и на събитията водещи до нея. След жребий, за разделяне по отбори, ни връчиха реквизит и минималистичен сценарий. От нашата “трупа” се искаше да изпълни трагикомедия на тема “Приказка(и) от хиляда и една нощ” със задължително присъстващи в нея елементи – [един] султан, танцьорка, съветник и [разбира се] целувка и тема – “Внимавай какво си пожелаваш”. Ако в нас имаше някакъв талант, то 50 минути (колкото ни бяха дадени), биха били достатъчно, но талантът беше в дефицит. Повечето хора искаха да играят ролята на дървета (която първоначално си бях заплюл). Накрая на 50те минути разполагахме с двама султани, един[sic] танцьорка, един съветник, една Шехерезада, четири дървета, една палма и един разказвач, заедно с малко допълнителен реквизит свит от столовете на спа-центъра.
Но нека не избързвам, кратката история на събитията в минутите за подготовката беше следната: Събо започна да облича роклята на танцьорката. Още като зърнахме реквизита беше станало ясно, че част от женските роли ще ги играят мъже, т.е. ще има травестия в оригиналното театрално значение на думата. В този момент, Талия – музата на комедията реши да ме дари с вдъхновението си, само дето Мелпомена – музата на трагедията, я беше хванала липсата и се получи повече комедия отколкото трагедия, но пък нали е трагикомедия 🙂 . И така, започнах да разказвам историята, докато тя се появяваше в главата ми, аз говоря доста високи и нямах проблеми да надвикам цялата какафония от 11 човека, които си говореха и пробваха реквизита. Скоро всички се хилеха на моя разказ и с общи усилия успяхме да закърпим пропуските и дори да добавим трагичните елементи, без които нямаше на къде.
Хронос не беше особено благосклонен и скоро времето ни изтече. И така с не-малка доза импровизация излязохме на сцената и представихме следната история (тук се намесва Разказвачът, но той е малко шизофреничен, така че нещата може да не звучат съвсем последователно):
На сцената се появи трупата на оранжевия отбор. Докато актьорите се бориха с реквизита и поставяха завесата и подреждаха леглото на султана и Шехерезада. Разказвачът (т.е. аз, бел. авт.) извиси глас в опит да надвика зрителите, които бяха все още възбудени от предходното изпълнение. Бързо грабвайки вниманието на тълпата той започна да рисува картината на своята история.
-- Султане, ти си! - каза разказвачът
-- Шехерезадо! Реших да те убия! - рече султана
Но Шехерезада не ще да се дава и почна по типичния си женски начин да се гъне, мята, и дърпа:
-- Ама султане, сега ще ти разкажа приказва, тралала, ала бала...
Завесата се спусна. Разказвачът изкомандва "Дърветата, вятър!", при което дърветата (и палмата) започнаха да се клатят носени от силния вятър в стаята, а разказвачът започна да разказва своята история:
Дълбоко в Шеруудската гора (от там и дърветата) бил пристигнал султанът на Маврите, за да потърси съвет от съветника на Ричард Лъвското сърце, който бил на кръстоносен поход и не участва в представлението. За Ричард говоря, не за съветника. Сега, за да ви стане малко по-ясно, трябва да уточним, че Ричард бил "отявлен" п*де**ст (подобаващо, бе това изказване от публиката оценено). Не знам за съветника му, но той бил "весел" (в смисъл на английската дума gay) човек, така де, били си близки с краля, как иначе ще му е съветник. А, забравих да спомена името на съветника - Робин Худ, но какво повече да искате от мъж в чорапогащи.
И така, султанът започна да разказва своята трагична история. Преди години, той бил влюбен в една от своите танцьорки (в ролята Събо), но тя не отвръщала на чувствата му. Понеже султанът бил много богат, решил да изпълни най-съкровеното ѝ желание.
Танцьорката била мъж затворен в женско тяло. И цял живот мечтаела да си направи операция за смяна на пола. Тя приела парите на султана, сменила си пола и очаквано се влюбила в своя благодетел, който бил направил толкова много за нея. Султанът, който не бил много интелигентен човек, обаче не съобразил, че след смяната на пола, танцьорката ще стане мъж. А и не бил от ония султани дето не отдават голямо внимание на пола, падал си стриктно по жени.
След тази просълзяваща история съветникът се опита да утеши султана, явно не разбрал, че той, султана де, не се интересува от мъже.
-- Аман от гейове - възмути се султана на Маврите и напусна сцената
В този момент танцьорката, която продължаваше да се изхранва с този занаят, дори след като беше станала мъж - просто не можеше да прави нищо друго, горката - се хвърли в обятията на съветника, разбрала, че той е единствената ѝ надежда за щастие. Двамата се целунаха страстно, дискретно прикрити зад ветрилото ѝ. Злите усти твърдят, че целувката не е била истинска, но и аз бях там и се бях напил, и се веселих.
P.S. Не знам какво прави една палмата в Шеруудската гора, но актрисата настоя, че не може да е обикновено дърво, а трябва да е палма.
Естествено публиката избухна в аплодисменти, а Събо и Алекс (един от многото) си заслужиха наградата за дует, за своето изпълнение. Дали описаното по-горе е станало точно така или не съвсем, аз няма да коментирам. Според слуховите има видео записи на пиесите, и ако ги има наистина, ще се види какво е ставало и какво не. Пиесите на останалите отбори също бяха много добри и като цяло доста се забавлявахме.
А сега да се върнем на посещението на туристическите обекти. Тръгнах рано сутринта, за да събера Алек Ангелов и Алекс Савов. Савов проспа целия път на задната седалка, а през това време с Алек посетихме 
Днешната сутрин ни посрещна с мъгла и дъжд. След закуска в уж 5-звездния ресторант (обслужването беше много зле) и дискусия кой с кого ще пътува, тръгнахме само с Алек към
На самия връх (защото крепостта е на връх) видяхме, че след 15 минути фуникулера затваря за техническа пауза (всъщност обедна почивка). Разгледахме без да бързаме. На това място са налети доста евро пари и всичко е направено доста приятно. Има музеи в двете кули (всъщност май и в трите, но кулата с репликата на балиста беше заключена). Парапети по стените и табелки, че е опасно навсякъде където има нужда. Естествено, докато обиколим и трябваше да търсим друг път за слизане. Стълбите до фуникулера бяха заключение и ние тръгнахме по еко пътеката. Знаците, че тя е много стръмна се оказаха самата истина. Успяхме да слезем без да се пребием, да разгледаме етнографския музей (на същия билет) и да ни се скарат, че не четем, кои магнити са с изчерпани количества, преди да свърши почивката. Марки нямаха, не им били доставяли от 2 месеца 🙁 .
Снимките са малко мъгляви и мътни, нещо не би беше ден, тия два дни.
Оставете отговор