И така, добре е човек да има резервен план. А още по-добре да има резервен резервен план. Но понякога дори това не е достатъчно. Благодаря на всички, които се опитаха да помогнат, за съжаление не било писано да ходя на концерта на Роби Уилямс. Но нека се върнем малко по-назад във времето.
Преди доста време се сдобих с билети за Spirit of Burgas. Може би най-големия музикален фестивал за лятото. Идеята разбира се беше да чуя гореспоменатият певач. Времето отмина и дойде време да тръгна за концерта. Билета ми беше оставен в офиса, за да не го забравя. Е познайте, забравих го. Сетих се “навреме” – почти на края на магистралата, на входа на Бургас.
Време беше за първият резервен план. Бях тръгнал още в четвъртък следобед, а знаех, че има хора, които ще пътуват в петък. След малко звънене на телефони и писане във фацебук се намериха цели двама колеги. В крайна сметка имах лош късмет и Стефчо не успя да тръгне навреме. Тук идва и идеята за втория резервен план. Стефчо ми снима билета и ми го прати на телефона. За съжаление охраната на входа отказа да въвежда числата от баркода ръчно, а само опита да го сканира (каза, че ако се сканира ще ме пусне).
И така след 45 минути чакане на опашка да стигна входа трябваше да се върна през цялата тълпа обратно. Малко странно, че нямат някакъв друг начин за излизане, вероятно имат, но нямаха желание да ме пуснат. Както и да е, поне на връщане се убедих, че по морето знаят как се прави пица на парче 🙂 .
Пък и денят не беше напълно изгубен. Сутринта направих едно плажче. Страхотно време без вълни, морето като тепсия, само беше малко мътна водата, но пък на мен това не ми пречи. След обяда бях предвидил посещение на няколко обекта от списъка със 100те. Оставих този в Несебър за утре (всъщност вече днес) и първо се насочих към №6a Град Поморие – Музей на солта.
Музеят не е нищо особено. Не видях нещо, което да ме заинтересува кой знае колко. Не съм убеден, че си струваше левчетата за вход, но нали все някак трябва да се издържат. Ако имате път наблизо може да се отбиете, но не мисля, че си заслужава специална визита. После се оказа, че съм “посетил” и другия обект №6б Град Поморие – “Поморийско езеро”. Всъщност в самата сграда така и не влязох, но нали отвън е езерото. Просто не ми се даваха още 4 лева за вход, пък и обекта го няма в книжката за печат, само на сайта. Отвън нещата изглеждаха доста занемарени.
Денят напредваше и беше ред на №7 град Бургас – Природоз. център “Пода”. От всичко през деня, това беше най-якото посещение. Човекът нямаше работа и ме заведе на покрива, даде ми бинокъл, и донесе, и един далекоглед. Показа ми различните птици и ми обясняваше разликите между някой от видовете. Ако идвате към Бургас от юг, това е задължителна спирка, центъра се намира точно на главния път.
Оказва се, че на сайта на обектите има два обекта с номер 7. Вторият е една църква в град Бургас. След много търсене я намерих случайно, но имам само една снимка от задната страна (откъм олтара). №7 град Бургас – “Св. Св. Кирил и Методий” беше в ремонт, цялата обвита в скелета. Не знам дали можеше да се влиза вътре, но мисля, че мога да я отбележа като посетен обект.
Тук Интернетът е доста добър и вече имам качени както снимките така и видеото. Днес няма да ви занимавам със статистика, това ще го оставя за след връщането в София.
Галерия
Видео
Оставете отговор