Около Пловдив

И така, втора поредна седмица посветена на събирането на печати. Втора поредна седмица, в която отбелязвам прогрес и по двата проекта. Сестра ми е в командировка в Пловдив и решихме да пообиколим, да поразгледаме и да посъберем печати и марки. Тръгнах от София около 08:15 и успях да се измъкна от града за около двадесетина минути. Пътят до Пловдив мина безпроблемно, за около час, и така около 10 без нещо бях пред хотела на сестра ми.

Първата ни спирка, за деня, беше №47 село Бачково – Бачковски манастир. Рано преди обед, хора почти нямаше. Огромният паркинг беше почти празен и срещу скромната сума от 3 лева получихме неограничено във времето паркиране. Ако не сте ходили до Бачковския манастир трябва да знаете, че всичко там е ужасно комерсиализирано. Пътят до входа на манастира е обграден със сергии от всякакъв размер и вид. Продава се всичко, от дървени мечове, през мед и сладка, та до керамика и магнити. Безброй капанчета предлагат разни вариации на тема скара. Кеф ти кебабче, кеф ти шишче, гладната смърт не представлява опасност, стига човек да има пълен портфейл.

В самия двор на манастира има разположение няколко сергийки, на които се продават свещи, да не би човек да пропусне да си запали свещ, сигурен съм, че тия сергии са сложени единствено и изцяло с мисъл за душевното спасение на посетителите, а не с цел печалба. Запалихме си свещи, Деница остави цветята, които беше купила от една бабичка по пътя, на някаква икона (май на Богородица) пред която имаше опашка от чакащи да се помолят (сигурно е чудотворна иконата). Олтарът на църквата е резбован с лозови мотиви, явно манастирът е бил богат в някое минало време, не че сега не е. Например, за влизане в музея таксата е 2 лева, за влизане в някаква трапезария изрисувана с фрески – 3 лева, а ако искаш да снимаш вътре – 6 лева.

Манастирът и църквата му са богато изографисани. В самата църква повечето картини са доста почерняли, от вековете наслоили се сажди, но се вижда, че дори колоните и гредите са били украсени. Много от външните стени на сградите също са покрити с картини. В цялото това многообразие е лесно да се пропусне 3D иконата, която показва едновременно Бог-отец, светия дух и Иисус. Тя се намира над една от вратите на църквата и съм сигурен, че за времето си, е представлявала чудо на изобразителното изкуство. За съжаление, към богата украса могат да се причислят и голям брой сателитни чинии, изглежда, монасите населяващи манастира, по настоящем, са доста светски хора.

Беше станало обяд и след като се възползвахме от сергийките и си напазарихме мед, сладка и сувенири седнахме да хапнем. Цените не бяха особено ниски, но пък не бяха и прекалени. Двама души се наядохме доволно за около 15-16 лева. Натоварихме се на колата и се отправихме към втората за деня ни цел – №47 град Асеновград – Асенова крепост. Пътят към нея изглежда скоро ремонтиран, а на места се вижда старият, пропаднал, път. Явно местните го използват за разходка, защото на много места имаше поставени пейки за почивка и имаше доста пешеходен трафик.

Спряхме при една чешма, малко под върха и продължихме пеш. Една такса за вход по-късно разполагахме с печати и марки. Влязохме в “крепостта” и се разходихме вътре. Освен красивите гледки, не мисля, че имаше нещо особено интересно. Просто поредните руини. Малко встрани от основните руини има табела към “асеновия” надпис. Той представлява надпис (каква изненада, нали) на един камък някъде под върха на крепостта. Самият надпис е нечетим за мен, въпреки че познавам всички букви. Интернета дава противоречиви сведения за това какво точно пише там.

Следващата ни цел беше №41 град Пловдив – Античен театър. За целта оставихме колата пред хотела на Деница и тръгнахме пеш. Минахме покрай някаква интересна църква със син покрив, след което почна голямото обикаляне. Бяхме доста далече от центъра. След над 3 km път все пак стигнахме. Врътнахме едно тигелче по главната, хапнахме по един сладолед и се качихме до античния театър. Още едно “входче” по-късно и имахме още един печат. Театърът е интересен, но не е 5 лева интересен, колкото е входната такса. Качихме се на сцената, поседяхме на “пейките” и си тръгнахме.

Планирахме да да хапнем в някакво заведение на върха на тепето, но пътьом минахме покрай №41 град Пловдив – Етнографски музей и решихме да разгледаме. Обичайните етнографски неща не са ми много интересни. Малко ми стана смешно, като видях пръскачката за растения, моят дядо има по-запазена такава и все още я ползва редовно. Интересната част беше изложбата на великденски яйца. Скришом направихме някои снимки – и тук има такса за снимане, която обаче не платихме. Имаше показани доста техники, както от България така и от други близки на нас народи.

За финал се насочихме към плануваното заведение, но първо се отбихме в някакво дюкянче за керамика. Жената вътре, явно, имаше крещяща нужда да си поговори с някой и започна да ни обяснява как била имала изложби по чужбина, как ѝ били свършили работите, защото чужденците ги изкупували и т.под. Накрая даже ни пита дали не сме “колеги”. Цените на всичко вътре бяха космически. Само медальончетата се продавали на половин цена за българи, 10 лева май каза. Но лошо няма, щом има достатъчно клиенти да купуват, нека са високи цените.

Завършихме деня с обилно хапване. После трябваше да минем онези над 3 km до хотела, което ни даде възможност да направим още няколко снимки. Към края ще видите готините графити изрисувани върху едно училище. Останалото не си струва да се разказва.