Ето и едно бързо “докладче” за пътуването до щатите. Както обикновено, преди полет не ме лови сън. Събудих се в пет и нещо. Всъщност нормално време за ставане, ако бях в България. Тръгнахме без да бързаме. Захари ми показа къде да се кача на другия рейс и след 3-4 минути чакане, и малко над половин час возене бях на летището. Пристигнах на гишето за регистрация точно за отварянето, но ме върнаха да изчакам, защото имало друг полет, а все още имало закъсняващи пасажери.
Въпреки трудностите, които имах с online регистрацията предната вечер и гадните места (особено на полета до щатите, къде хем бях до тоалетната, хем седалката не слизаше особено ниско), на гишето нещата минах благополучно. British Airways предлагат доста по-добро обслужване. Провериха ми визата и ми дадоха всичките необходими boarding pass-ове.
Тръгнахме към Лондон със закъснение, но полета беше кратък и кръженето над някакви ливади за 15-20 минути елиминира това закъснение. Без проблеми се ориентирах на Хийтроу. Всичко е направено с табели в отделен цвят, да не говорим, че още на гишето ми дадоха държач за бордна карта, на който бяха описани всички необходими стъпки за прекачване, според това от кой терминал, на кой терминал и дори на кое летище е следващия полет. Абе, професионална работа.
Дългият и скучен полет до Сан Франциско не може да се отбележи с нищо особено. На първото хранене ми се наложи да ям вегетарианска лазаня, защото месното ястие беше свършило. На последното ядене, когато пак имаше избор, почнаха раздаването в обратен ред, явно, за да са сигурни, че този път и останалите хора ще имаме възможност за избор. Храната си беше типичния самолетен буламач. Нито прекалено добра, нито прекалено зле.
Минаването на имиграционните отне доста време, а и имаше задръстване по пътечките за рулиране, така че не се наложи да чакам Стоимен пълните два часа, защото той мина доста по-бързо. Имахме известни неразбории с колата под наем, но накрая се оправихме. Заради цялото объркване забравихме да ме добавим като втори шофьор, но и това ще направим. След известно объркване, на излизане от летището и минаване в едно насрещно все пак излязохме на магистралата. От там стигнахме доста лесно, особено с помощта на телефоните.
Настанихме се и излязохме да търсим къде да ядем. Едно от малкото отворени по това време заведения се казва Chili’s Grill & Bar. Какво яде Стоимен не обърнах внимание, но аз натъпках с едни обезкостени пилешки крилца залети с моцарела и някакъв сос. Яденето ни излезе скромните $35, което за тук си е направо добре.
Утре е време за работа. Цели два дни преди почивните дни. Сега отивам да си “тресна” един душ и ще се опитам да легна на това легло дето е поне половин метър високо.
Оставете отговор