Кулминацията на днешния ден дойде след финала на световното първенство по футбол. Оказа се, че Женева е доста добро място за това събитие. Но нека да караме подред.
Няма нужда да ви казвам, че станахме рано. Натоварихме багажа и потеглихме както обикновено. Този път, първите ни около 200 km бяха по планински и други малки пътчета, а не по магистрали. Освен една бърза спирка, за да снимаме гледката от един завой на пътя, други забележителни моменти нямаше. На границата не благоволиха да ни проверят.
След излизането ни на магистралата скучният път продължи. Обядвахме на McDonalds, спирахме от време на време да почиваме и това беше. След едно задръстване, заради катастрофа, при която се опитваха да отворят колата като консервена кутия, имахме лека заигравка с една италианска кола. Аз го изпреваря, той ме изпревари и така няколко пъти. Бързо ми омръзна и го оставих да ходи напред.
По план трябваше да стигнем за началото на мача. Не се получи и на швейцарската граница намерихме радио (чисто случайно) по което го даваха. Не че нещо им разбирахме на френския, но все щеше да се разбере когато има гол. През отворените прозорци на доста от съседните коли се чуваше същото радио. Проверки и на тази граница нямаше, на граничарите също им се гледаше мача.
Лесно намерихме квартирата, но трудно преодоляхме мерките за сигурност. Оказа се, че освен номер 1 има и номер 1bis, който беше нашият. Естествено, и двете врати се отварят с код, който очевидно не е еднакъв. Намерихме инструкциите за вход в гаража, но на Деница и се наложи да направи няколко врътки докато успее да намери легален начин да влезе в тази уличка. Поне местата в паркинга са доста широко.
Така и не намерихме правилният асансьор. Поне една табелка да бяха сложили. Като минах по обратния път се оказа, че асансьорът е на много лесно място, но от гаража изобщо не се вижда, че там има врата. Накрая се качихме по стълбите, само за да излезем през споменатия по-рано вход 1.
Борбата с телевизора също беше канска, докато не намерихме инструкциите – то проста работа, има две дистанционни. За по-весело, телевизията е over IP и като рестартирах рутера, телевизора спря. За да е максимално “приятно” докато се гледа телевизия, скоростта на Интернет връзката е потресаващо бавна.
Точно след края на мача, с Деница излязохме да търсим банкомат и магазин за хляб. Магазина го намерихме лесно, но пообиколихме за банкомат. При тази обиколка забелязахме многобройните френски фенове, развяващи френски знамена, надуващи клаксони и форсиращи мотори. Гюрултия да става. Бързо се прибрахме, взехме Жоро и Кристиян и пак навън.
Така и не намерихме къде се събират феновете. Изглеждаше, че всички отиват в една посока, но натам не можахме да открием никакво събиране. А се задаваше буря и решихме да се прибираме. Все пак изживяването си беше забавно. Разни хора разцелуваха и запрегръщаха Жоро, който не спираше да поздравява всички размахващи знамена. Ето едно видео, което показва за какво горе долу ставаше дума:
Няма много снимки от деня, но ето и тях:
Оставете отговор