Ако не сте се сетили по заглавието, днес повечето ден мина в път. Оказа се, че хостелът има две менюта за закуска. Едно за преди 9 часа и едно за след. Явно, тогава им отваря ресторантът, който така и не посетих, но се намира в съседната сграда. Няма особено голяма разлика. В едното има главно сандвичи, които ги прави собственичката, а в другото са разни по-засукани салати и неща като пържени филии.
И така, закусих в 9, бяхме се уговорили да ми викнат такси в 10. Слизах надолу с багажа, когато срещнах собственичката, която се качваше да ми каже, че ще вика таксито. Първото викане на такси беше неуспешно. Жената извика таксито и излезе навън да развали пари, за да ми върне парите за депозита за ключа. Да и такова нещо имаше, явно ги губят тия ключове. Ама то като се насветкат вечер, кой да ти гледа къде е ключът. Докато се върне и таксито профуча без да спира, а тя напразно се опитваше да му маха зад него.
Тя звънна по телефона, накара им се нещо и прати жената дето върти ресторанта да отиде до главната улица, и да хване такси от там. Е това му се вика обслужване. Вторият опит беше успешен. Натоварих се и тръгнахме към летището. Трябваше да излетя от второто летище, което според бележката от таксито се намира на 34,5 km от хостела. Качихме се на магистралата, която е платена. Около 2,50 лв. за качване на нея, плаща се на входа. Сметката е за мен. За таксито – още към 13-14 лева, не ми се смята точно. На софийските бакшиши, май, са им високи тарифите. Иначе и тук са на газ таксиджиите. Тоя в Банкок си беше скрил бутилката зад малко тапицерия, но му се виждаше превключвателя на таблото, а този тук му се виждаше бутилката. Но за него по-късно.
Стигаме летището и тоя ме пита – кой терминал. Ами, че кой да се се сети да провери. Викам му – вътрешни линии, той не знае от кой терминал летят. Добре, че имаше задръстване точно за завоя и имах време да проверя сайта на авиокомпанията. Те така или иначе терминалите са един до друг, ама защо да се бъхти човек с багажа. Бях си разпечатал бординг паса (уф, това как се казваше на български), но на гишето за багажа ми го взеха и ми разпечатаха два броя “касови” бележки, едната да я дам на изхода, другата за мен.
На проверката за сигурност минавам без да си свалям колана, но ми сканират два пъти чантата, защото била вързана за чантата с фотоапарата. После ми се карат, че имало вода вътре, но не ми я взеха, ама аз нали съм примерен взех, че я хвърлих. Вече от другата страна, първо намерих изхода – естествено, най-последният, но пък не кой знае колко далеч. От ония ден, като видях един, ми се е прияло Subway и тъй като тук нямаше много избор (бай ти макдоналд, краля на бургерите и някакви местни джънкове) реших да хапна един футлонг. Гледам, пише едни народни цени, ама по някакъв странен начин, викам си, тука ще има някаква мента. Оказа се, че ако си поръчаш “пикантен италиански”, цените са едни други. Като на запад, двойно на нашите.
Но както и да е. Заредих със сандвичи от една пекарна, че в този къща за гости няма закуска и не знаех какво ще се намира из града, като пристигна. Опитах се да заредя и телефона в един 7-11, но нещо не се получи. Или не се разбрахме или не можеха да зареждат. Това със зареждането го свърших на летището тук, но след един разговор и пускане на пакет с Интернет до края на пътуването, вече имам по-малко от преди. Ще трябва да търся къде да заредя, че да имам пари за някакви обаждания.
Много се накефих на ливреята на тая авиолиния – Nok. През цялото време си мислех, че логото им е някакво странно човече, но се оказа, че е човка на птица. Точката била ноздра, не око. Всичките им самолети имат клюн и са боядисани в различни цветове. Много е яко да летиш в небето с “птица”. За сметка на това, закъсняхме с около час. Полета протече нормално, само си пропуснах храната, докато бях в тоалетната, но реших, че за 100 грама вода и пакетче ядни, не ми се прави труда да си вдигам ръката до бутона за стюардесата.
Летището е много малко, но е международно и има два ръкава. В частта за вътрешните полети има един колан за багаж, който просто си излиза извън стената, където товарят багажа. Като гледам толкова е пространството и в секцията с международните полети. Във фоайето имаше жива музика от някаква група музиканти от племето Лана. Моята чанта беше от първите, а точно до лента за багаж имаше гише на фирмата, от която си взех сим карта. Трябваше да заредя повече пари – пускането на пакет с Интернет се оказа по-скъпо отколкото пишеше на пакета на сим картата. Тоя пакет там вече, явно, не съществува.
Намерих опашката за такситата. Имаше гише, от което ми дадоха цена. Естествено, бакшиша се направи на разсеян и ми взе лев повече, закръгли рестото. За сметка на това ми вдигна адреналина. Звънна му телефона, тоя взе да отбива в ляво, викам си, добре, ще спре, ще вдигне. Няма такова нещо, взе телефона и почна да се отклонява вдясно, влезе в насрещното (ако не съм споменал, тука са с обратно движение). После взе да развива едно хендс фрии от огледалото и пак в обратната посока. Абе да си беше дигнал, като нормален човек, щеше да е по-безопасно. После взе да се муши на една боя разстояние от другите коли. Пълен екшън. Добре, че градчето е малко, около 70 хиляди души, и няма много движение.
За къщата за гости да не разправям, стаята се заключва с катинар, има ключ и за бравата на вратата, но моя е счупен и ме е страх, че ако заключа може и да не може да отключа. Пък катинара е един, сигурно ако го погледна малко по-лошо и ще се отвори сам. Ама бабичката, на която, предполагам, е кръстена къщата за гости, изглежда доста зорка. Така наречения балкон е една дупка с метална мрежа и чешма. Климатика е на максимум и не може да охлади, но поне се търпи. То и отвън е по-търпимо, телефонът дава даже по-високи температури, но усещането е доста по-търпимо, предполагам заради заради по-малката влажност.
Намирам се съвсем близо до нощния пазар. Купих си шапка, след малък пазарлък. И по-евтино можеше, но ми трябва шапка. Проблем с намирането на храна нямах, имах проблем с избирането. Най-популярното нещо бяха продуктите за супа – мангал с въглени, купа с вряща вода, зеленчуци, яйце (винаги едно) и месо. Да си ги вариш сам. Ама аз съм отишъл да ям, не да готвя – взех си пържена риба. На едно място се предлагаха щурци, разни видове ларви и други насекоми. Утре може да пробвам, днес не бях достатъчно гладен. Иначе, пазарчето е приятно, има интересни сувенири, няма много навалица и търговците не са нахални. Утре може да напазарувам някои друг сувенир.
Мда, планове за утре още нямам. Тук съм за да ходя да гледам Белия храм, но той е на 15 километра извън града и не знам дали си заслужава бъхтенето. Ще се разходя малко из града, ще видя какво има за ядене и ако успея да спазаря някой тук-тук да ме закара и върне, може и да ида. Трябва също да се ориентирам за автобусите за Чианг Май.
Оставете отговор