Мда, този път ще е скучна статия. Снимки няма, а видеото вероятно няма да може да се качи в близките дни. Но поне сме в крайната точка на пътешествието. От ту насетне предстои само връщане. Този път тръгнахме почти навреме. Излизането от градчето беше без проблеми и после газ по магистралата.
Пътя като цяло беше безинтересен. На една магистрална такса се наредихме в грешната колона и ни пусна билет на мястото за камиони, опитите да говоря с оператор се увенчаха с неуспех и се наложи да показвам акробатски умения, за да си взема билетчето. Тия отзад се разсвириха с клаксоните, все едно имаше какво да направя. Това, разбира се, беше вторият карък за деня, първият беше като някакъв имаше подобни проблеми и накрая реши да дава назад, за да се измъкне. Добре, поне, че в тоя случай нямаше никой за мен и успях да вляза в съседната лента.
След това имахме един неуспешен опит да заредим на автоматична колонка. Така и не можа да ми разчете картата. Заредихме на следващата бензиностанция, която пък имаше от тия пистолети, които не могат да се блокират, да не говорим, че дори като го държах ръчно, постоянно изключваше. Заредих криво ляво и потеглихме, колкото да не е празен резервоарът.
Накрая излязохме от магистралата и влязохме на главния път, а след това и на някакъв път, който бих определил като междуселски. Така и нямаше бензиностанция по нашия маршрут, за това намерихме една на навигацията и след известно въртене около нея намерихме от къде се влиза. Този път автоматичната колонка сработи, само дето ми е блокирала 120 €, а заредих за доста по-малко. То това ще се оправи, ама е кофти транзакция, че нашите банки не се оправят добре с блокирани суми.
Докато стигнем до тук бях мерна няколко френски ресторантчета. Наумих си, че ще ядем в традиционен ресторант. Покрай зареждането бяхме слезли от главния път и минавахме през центъра на едно село. Намерихме къде да спрем, след което намерихме и ресторант. Най-накрая разбрах защо хората толкова харесват Франция. Храната беше уникална – патешко, гарнирано с пюре от моркови (но наистина добро), нещо като омлет и камара други неща, които сервитьорът се опита да обясни на френски, но се извини, че не може да обясни на английски. Явно, че в това селце нямаха много практика с английския, но знаеха достатъчно, за да се разберем. Но да се върна на храната. Предястието уж трябваше да е някакъв пастет, но изглеждаше като кюфте. За десерт имаше прасковен сладкиш с топка сладолед. Снимките ги има във фацебука и Instagram.
Остана да се покатерим на планината, да минем границата, на която никой не беше заинтересувам да ни проверява и да си стигнем до квартирата. Оказа се, че мястото в паркинга няма как да събере моята кола (съдейки по надраната предница на съседната кола и колоната от другата страна. Този на улицата, пък, от известно време е платен, но за 1 € ми даде на паркирам до утре в 10:30.
И това е, намерихме магазин, заредихме с провизии и сега ще почиваме.
Оставете отговор