Без малко да пиша това от Сърбия, но добре че в нашата китна балканска съседка корупцията е на власт. 1008те km от Будапеща до Стара Загора бяха, удивително, запълнени с действие. Успяхме да тръгнем около 06:30 местно време. Още на втората улица навигацията настояваше да направим ляв завой – през една стена. Решихме да направим десен. Имам няколко теории по въпроса, но те не са особено интересни. Пътя до сръбската граница изминахме доста бързо, останалото беше много каране. Този път навигацията ни прекара през обиколното на Белград. Поне се убедих, че моята идея, да минем от там, на отиване, е била правилна и е можело да не слушаме навигацията, която ни прекара през центъра на града.
Веднага след бариерата, на магистралата, спряхме на една бензиностанция, за да починем и заредим. Тъкмо бяхме хапнали и се наслаждавахме на слънцето, когато се появим един циганин и започна да ни “продава” очила. Аз му викам, че вече си имаме, а той не знам защо реши да ни говори на немски. Вика нещо от сорта на “шпрехен дойч”. Аз му отговарям, че “дойч” съвсем не говоря, а тоя почва да говори на български и да ни убеждава да купим някакви парфюми дето сам ги бил крал. Взе да ги отваря, да ни пръска по китките, абе картинка. Накрая трябваше да си тръгнем, за да се отървем от него.
Вече бяхме почти на българската граница, Деница караше и бяхме в участъка, в който се строи новата магистрала. В един момент от строежа изскочи един самосвал пълен с пръст, а след него и един празен. Навсякъде знаци за ремонт и двойна непрекъсната линия, нарисувана в жълто, т.е. временна маркировка. Първо празният камион изпревари тоя с пръстта и аз викам на Деница да го изпревари, когато има видимост. Тя това и направи, и не щеш ли, пред нас полицаи. В този момент се случиха две неща. Първо, спряха ни. Второ, празният камион взе, че обърна, на едно широко място. Не знам какво стана със самосвала, но имам силни съмнения, че играеха комбина с полицаите.
Веднага се разбра, че сръбският катаджия иска пари, а не да ни глобява. Като видя, че Деница си вади шофьорската книжка от празно портмоне я пита аз какъв съм ѝ (нали седя на предната седалка), мъж ли? Тя му отговаря не брат ми е. Тоя ѝ вика, сега брат ти да слезе, да му обясня, да се разберем. Слизам аз и отивам до патрулката. Тоя ми показва някаква книжка на сръбски с наказания и глоби. Обяснява ми, че трябва глобата да се плати по банков път и да се ходи на съд. И че трябва да се върнем в Ниш, защото е неделя и нито банките нито съда работят! До утре сутринта, в 07:00!
Тук е времето да вметна информацията, която сега намерих, от нашето външно министерство. Според него наказанието, което сърбина ми показа, а именно 15000-30000 динара (157-315 €) или 30 дни лишаване от свобода за (освен другите нарушения) … изпреварване на непрекъсната осева линия; е точно такова. За любопитните, ето връзката на външно: http://www.mfa.bg/uploads/files/Documents/Surbiq_ZPD.pdf.
И така, почна се един ми ти пазарлък с тоя ми ти полицай. Аз му викам – нямаме пари, той ми вади кочана с актовете и вика, че ще вземе талона на колата докато не платим. А ние наистина нямаме пари. Слезе и Деница да му се моли. Тоя не се дава. Иска 150 €. Накрая вика – иди виж какво можете да съберете. Събрахме, всичко на всичко 60 лева (при това на по десет) и 10 000 форинта (което е малко повече от 60 лева). Тоя като видя, че бъркам из багажника и вадя парите от раницата, явно реши, че наистина нямаме.
Докато вадехме парите, тия бяха спрели още някакъв. Те всъщност спряха доста хора, но повечето явно имаха евро и си плащаха веднага, не виждам друга причина да ги пуснат толкова бързо. Та тоя ме вижда с парите и вика – чакай, недей идва аз ще дойда 🙂 . Явно не иска да има свидетели. Аз веднага скрих парите в ръката да не се виждат. Извъртяхме се с гръб към патрулката и аз му показвам – ей ти 60 лева и още 10 000 форинта. Той ми вика тия форинти за какво са ми, а аз – абе 30 € струват. Като се замисля, може и само с левовете да можехме да минем, но кой да ти знае. Взе ги всичките и ни пожела приятен път, заръча ни и да се пазим, че имало много катастрофи.
Без проблеми стигнахме до нашенско. Наядохме се на Zeko – турския ресторант след Траянови врата. И стигнахме, поживо, поздраво до Стара Загора. А аз трябваше тая сутрин да пътувам за София. Крайният резултат е 2013,1 km и ако колата казва вярно 157 l нафта. Подготовката за Япония върви с пълна пара и вероятно ще пусна още една статия – за планирането на пътуванията с влак, защото това се оказа интересен, нов аспект, с който не се бях сблъсквал преди.
Оставете отговор