Основен елемент на днешното пътуване беше спирката в Мурсия. Има директни автобуси от Валенсия до Гранада, но цената на този, който ни беше най-удобен беше почти 120 €. Вместо това разделихме пътуването на две части и платихме около 70 €. Доста по-добра цена. А парите използвахме, за да разгледаме Мурсия.
В сравнение с другите дестинации, Мурсия няма кой знае какви забележителности. Първата ни задача беше да хапнем закуска. Сандвичите, които ядохме преди 6 сутринта вече се бяха изпарили. Ударихме по една английска закуска на централния площад. Ти си беше малко брънч, толкова близо до обяд. Цената от 10 евро на човек определено си струваше.
Тръгнахме по картата, която взехме от туристическата информация. Първо, общината. Тя хем си е община, хем пускат хора да разгледат двора и едно от фоайетата. Второ, катедралата. Доста впечатляваща. Или поне над средното. Пък и входът е безплатен. Няма граали, просто храм, който си работи. Хитрягите тук са измислили схема. Вместо да палиш свещи, пускаш стотинки и се пали една лампа. При нас нещо не сработи. Предполагам, че целта е да опазят ценните картини от дима на свещите.
Следващата ни спирка беше Real Casino de Murcia, ще рече Кралското казино на Мурсия. Построено преди повече от век, като частен клуб на джентълмените от града, то все още функционира като такъв, но си добавят към бюджета като пускат туристи из част от залите. Ако се чудите от къде Лас Вегас е взел кича – не се чудете повече. Всяка стая е в различен стил. Почти във всяка нещата са доведени до крайност. Ако има огледала, то ще има огледала на всяка стена, по няколко броя и ще се отразяват едно в друго до безкрайност. Ако ще е бална зала, ще е с украса достойна за всеки дворец. Дири библиотеката им е стилно направена.
Бях взел да прегрявам и направихме кратка пауза във вътрешността на едно заведение, за да се възползваме от климатика. Част от околните църкви бяха сторени през 20 век, но въпреки това бяха в списъка със забележителностите. Явно хората, не са спрели да ги правят добре. Поснимахме ги и се насочихме към археологическия музей. И той се оказа безплатен. Освен интересната колекция от каменни гербове, нещата вътре бяха стандартните за един такъв музей.
С това изчерпахме забележителностите. Разходихме се из уличките на квартала в търсене на магазин за сувенири. Най-накрая намерихме един отворен и след като си взехме по някой магнит се насочихме към един парк да изчакаме да стане време за тръгване.
Пътуването да тук мина без инциденти. Взехме такси до квартирата, тъкмо бяхме изтървали рейса, пък и не ми се лашкаше половин час с рейса. Хазайката ни беше писала, че таксито излиза 7-8 €, точно толкова и излезе. Малко се повъртяхме докато разберем точно откъде се влиза. Картата го дава отстрани, пък то било на главната улица. Хазайката я нямаше, но беше оставила някакъв пич да ни настани. Нито тя, нито той говореха някакъв английски, та ни се наложи да се оправяме на испански.
Хръвлихме раниците и се излязохме да търсим вечеря. След доста обикаляне седнахме на едно заведение, където видът на ястията по масите ми хареса. Вечеряхме огромно плато с тапаси, които дори не успяхме да привършим. Всичко беше супер, макар да бяха прекалили, леко, със синьото сирене.
За утре имаме билети за Алхамбра. Влизаме в двореца в последния час за деня, но само той беше останал, когато купувах билетите миналата седмица. Вече взехме и билети за Кордоба, така че ще си спестим ходенето до автогарата.
Оставете отговор