Най-накрая приключи и този ден. Общата дължина на пътуването ни стана 2387.9 km, a днес навъртяхме 1223.3 от тях. Според сателитната навигация сме карали 23:08 часа, което сигурно все още е близо до истината. Времето за престой, което навигацията дава, обаче, е очевидно грешно. Определено сме почивали повече от даваните 2 часа и 18 минути. Всъщност и в разстоянието е възможно да има грешка, тъй като многобройните тунели в Италия и Франция определено шашнаха навигацията. Например според нея максималната ни скорост е била 269 km/h.
Предполагам, че този път пътеписът ще се получи по кратък, защото съм доста уморен от целия този път. А и казвам “предполагам” защото едва ли ще се върна да редактирам това, след като приключа, особено ако статията вземе, че стане по-дълга 🙂 .
Вчера взехме решение да тръгнем днес сутринта в 07:00 местно време. Решението ни беше повлияно от два фактора. Първо бяхме забелязали, че на предният ден на рецепцията нямаше никой преди седем и второ човека, който обслужваше рецепцията вечерта не говореше и бъкел английски, а ние знаем италианският същи толкова добре 🙂 . Искахме да оправим сметките още вечерта, но не се получи.
И така малко след 7 тази сутрин се натоварихме и тръгнахме. Италианската магистрала в този час е фрашкана с коли. Три платна пълни до дупка. В най-дясната лента е почти невъзможно да се влезе тъй като камионите карат с минимална дистанция. Средното платно се движи с почти максималната скорост от 130 km/h освен когато някой камион не реши да изпреварва друг такъв. Най-лявата лента се движи със 130 или някъде там. Италианците са общо взето културни шофьори, няма лудо присветкане, свирене на клаксон и каране с почти допрени брони. Единственият знак, който ми правиха е ляв мигач. Като споменах мигач – италианците мигача много много не го уважават. Много често сменят ленти без мигач. А и карат доста агресивно, дистанцията я нямат за нищо, а рязката смяна на платното е по-скоро норма отколкото изключение.
Тъй като вече сме в Шенгенското пространство граници няма. Само една табела, че си в друга страна и евентуално друго ограничение на скоростта. Въпреки, че граници няма, близо до границите отново има бариери, но този път със съвсем друга цел – събирането на такса за движението по магистралата.
След обяда във Франция движението също беше натоварено. Но и тук, както и в Италия няма да забележите някой, който да кара с 90 по магистралата. Почти всеки се движи със скорост близка до максимално разрешената. В Италия бързаци, които да карат с 200 не видях, а във Франция си спомням само за един такъв, но то при тоя трафик няма и къде да се опитваш да бързаш.
След входа ни в Испания се натъкнахме на най-голяма странност до тук. На бензиностанцията горивото се плаща предварително. Как ще знаеш колко точно ще ти поеме резервоарът е мистерия за мен. Заредихме за 50 евро и резервоарът почти се напълни (не знам колко точно остана, но датчикът показваше пълен резервоар, само дето аз съм сигурен, че имаше още място). След това тръгнахме по най-широката магистрала до тук – 4 платна. Тя не стига чак до Барселона, но за сметка на това магистралите около града са още по луди.
Опитвайки се да излезем от магистралата, някак си се качихме отново на нея. Следващият изход нещо не можахме да го уцелим и така ни се наложи да обиколим 10тина километра. Накрая все пак успяхме да намерим изход, на който да направим обратен завой. Там нещата бяха малко по-лесни и само след един почти изтърван завой, успяхме да стигнем до хотела.
За съжаление тук безжичният Интернет е доста зле (по-зле от този в Италия) и все още не съм качил снимките, които направихме по пътя.
Снимките вече почнаха да се качват и по-късно днес се надявам всички да са се качили.
Оставете отговор