Днес нямам много за разказване. Възползвах се от ранната закуска – в 7 и веднага излязох навън. Имах време само до около 10 и трябваше да разгледам и снимам всичко. Ползата от ранното ставане е ниското, косо слънце, което създава доста приятни условия за снимане. Централният площад още не беше напълно осветен, слънцето беше прекалено ниско и сенките прекалено дълги. Започнах да се разхождам без определена цел.
И двете туристически карти, с които се бях сдобил не показваха нищо интересно. Но Google картата показваше някакви точки за снимки. Насочих се към две от тях, близо до реката. Едната предлагаше да снимам старата, разрушена порта на града, а другата някакви птици или самолети, не можах точно да разбера какво е искал да изобрази скулптура.
И двете точки предлагаха чудесна възможност да се снимат църквите отвъд реката. Попаднах и на интересна сграда, която не можах да разбера какво точно е, цялата обвита в бръшлян. На снимките, някак си, ми липсват цветовете, които се виждат на живо.
Наснимах се и тръгнах да се прибирам към хотела. Крайбрежната алея е приятно място за разходки стига всичките тоалетни да не са заключени. Тръгнах към централния площад и някак си се загелпих из уличките, но като тръгнах да вървя срещу слънцето си рекох, че нещо не е наред. Най-накрая стигнах на площада и посетих най-голямата верига безплатни тоалетни. Това ми даде възможност да снимам, вече, добре осветения площад на спокойствие.
Повече няма какво да се разкаже. Натоварих раниците, озовах се на гарата. Нито номера нито дестинацията на влака бяха на таблото, но се оказа, че номера е с едно различен, а Гданск просто не е последната спирка. Влакът дойде с 10 минути закъснение и след много часове лашкане пристигнах.
Имах резервиран хотел точно до гарата – най-евтиният, който предлагаше вана. След няколко опита и малко лутане из ремонтите, успях да премина подлеза, който ме изкара точно на входа. Регистрирах се, починах и хайде навън за вечеря.
На картата, центърът изглежда далеч, но в действителност не е тока. Беше ми прегладняло и на първото място, на което видях храна (нещо не сладко) си взех един Чурек с месо и сирене. Това е пържено тесто. След това не бях толкова гладен и като стигнах съвсем на центъра хапнах една супичка Журек и изпих една вишньовка за аператив. Завърших с един сладолед от машина.
Така ми мина деня. Ето ги и снимките от сутринта:
Оставете отговор