Оказа се, че има как човек да нощува в Нематериалното културно наследство на UNESCO. Или по-точно в една от къщите включени във La fiesta de los patios de Córdoba (или Фиестата на “дворчетата” в Кордоба, в мой превод). Къщата е много яка, дворът е пълен с цветя, пък и цената е приемлива.
Събуждането в 7 дойде малко рано за Коко, но трябваше да закусим, да си стегнем багажа и да направим по някой сандвич. Естествено, сандвичите трябваше да ги правим на леглото, защото използването на кухнята струва 6 €. Ако искаш. Само хладилника може да се ползва безплатно.
Взехме си такси до автогарата и след известно чакане се качихме на междуселския рейс. Както споменах и вчера, взехме бавния рейс, защото не внимавахме достатъчно на машината. Надявам се, днес, да не сме повторили това, като вземахме билети за Мадрид. То, за там е и друга компания. Тъпа работа на машината, трябва задължително да въведеш от къде, вместо текущата автогара да е избрана по подразбиране, както навсякъде до сега.
Но да се върнем на пътя. Бавно и славно, излизайки от пътя за всяко градче и керемидка, ударихме един диагонал на магистралите. Сигурно е по-късо като разстояние, но е с 1 час по-дълъг пътя. Малко над 4 часа път. Без спиране за тоалетна. Накрая съм тичал като гламав из автогарата. Ама все пак не използвах бутилка – той който трябва си знае 😉 .
Стигнахме, взехме си билети и хоп на едно такси. Според инструкциите, за да спестим евро-две, слизаме на някаква пресечка, на която има мини площад. В смисъл, малко по-широки стават и двете улици, но в нашите инструкции е описано като малко площадче. От там трябва да вървим “направо” около 50 метра. Да де, ама кое направо. Пробваме едното, послед второто, накрая проверявам на картата, че да не пробваме и четирите 🙂 . Имайки предвид, че идваме от автогарата, едната посока беше почти напълно изключена да е. Така се и оказа. Лесно намерихме “втория номер 6, защото на улицата има два номера 6). Добре, че имаше описание на къщата. Звънец няма, но чукалото си работи по предназначение.
Настанихме се, починахме малко и изчакахме да отминат горещените и излязохме на разходка. Сандвичите бяха отдавна превърнати в енергия и решихме да си търсим да ядем веднага след като намерим туристическата информация. За зла участ, тази, която имахме на картата се оказа затворена. Ето защо търсехме туристическа информация – за някаква по-стабилна карта.
Насочихме се, общо взето, в посока на джамията/катедралата на Кордоба. По пътя спряхме в едно кафене да хапнем по парче Pastel Cordobés. Някакъв типичен местен сладкиш. След като вече не бяхме толкова гладни се пошматкахме по околните улички. Успяхме да стигнем до споменатата джамийокатедрала, намерихме туристическата информация, която се намираше наблизо, където с доста намусено изражение ни дадоха една по-стабилна карта. Минахме по Римския мост, който се намира пред споменатата религиозна сграда и бил на 2000 години. Стигнахме до Torre De Calahorra, но не ни се даваха пари, за да влизаме (брат’чеда, влезе вътре, видя цента и каза – “ами кула”).
Тръгнахме на обратно и затърсихме място където да ядем. Първият ни опит беше неуспешен. Нямаше още 19:30, а заведението, в което спряхме започвало да сервира храна чак в 20:00. Още малко шматкане и малко преди осем се спряхме на друго място. Доста джиджано направено вътре. По стените накичени саксии, опънати едни цветни шалове, даже кладенец имаше в средата на стаята. Целта на занаманието беше да се яде Rabo de torro – ще рече бича опашка (преведено, обаче на английски – oxtail). Ястието се оказа супер вкусно и ужасно не-фотогенично. Аз ударих и един Melón con jamón, ей така, за предястие, но бях леко разочарован от качеството на jamón-а. Поне пъпеша беше сладък. Интересно, таксуваха ни за хляба, който не бяхме поръчали, но не и за маслините. Испанска им работа.
За пръв път, откакто сме тук, не можах да направя 10 000 крачки. Часовникът ми е вдигнал таргета до 10801 за днес, но не ми стигат едни 1000 крачки. Ако на някой му е любопитно, за последните 7 дни сме навъртели над 86 km. За утре планът е да продължи с въртенето на километража. Хазаите ни казаха, че джамията/катедралата е безплатна между 08:30 и 09:30, и за това ще се опитаме да отидем там по това време. Други планове нямаме. Сигурно ще направим някоя сиеста, че тук си е жега.
Оставете отговор