Отново сме на юг от полярния кръг. Днес, тук, слънцето даже ще се потопи под хоризонта, но само за около час и 51 минути. То при тия облаци е малко все тая. Просто между 0:27 и 2:18 ще имаме малко повече здрач. Но както писах и преди, тук всички прозорци имат дебели пердета, иначе сънят би бил невъзможен.
Но да се върнем в началото на деня. Наспахме се и закусихме без да бързаме, очакваше ни малко над 5 часа шофиране. На тръгване даже издирихме някакъв паметник на югославските военнопленници. Направили хората една каменна плоча в едно дворче, поддържана ограда, с вратичка. Нищо особено, но все пак се постарали.
Скоро след тръгването навлязохме във Финландия. Преди време на моста е имало такса, но сега са останали само празните кабинки. Близо до границата преминахме през някаква военна зона. Не знам какъв е смисълът на това да слагаш големи табели “военна зона”, без да обясняваш дали е забранено снимането, спирането или нещо друго, но за местните сигурно има значение.
По пътя насам направихме две спирки. Първата беше на езерото Инари (любимото финландско езеро на българските съставители на кръстословици), където Тони искаше да направи поздрав с табелката на Левски. Доста се повъртяхме из градчето, което е разположено на езерото, докато намерим подходящо място за снимка.
Втората ни спирка беше непосредствено преди Рованиеми, в селото на дядо ви Коледа. То се намира на самата полярна окръжност (проверих с GPS-a на телефона, даде само 2″ разлика, при 3 метра грешка в отчитането, т.е. там си е). Естествено дядката го нямаше, това по принцип си е зимна атракция. Наснимахме се, минахме през магазините за сувенири и пощата, и това беше. Иначе зимата сигурно е много яко. Има атракционен парк, снегомобили и т.под.
И така, настанихме се, починахме малко, Тони излезе да обикаля някъде с колата и да проучи някакви ски шанци, до които иска да отидем утре. На мен ми е прекалено уморено от пътя и останах да пиша. Чисто статистически днес сме изминали 451,5 km навъртайки общо 2703,7 km. Общото ни време на пътуване е 35 часа и половина.
Утре оставаме тук. Тони е много вдъхновен и цял час прави програма по картата, която ни дадоха от хостела. Той се опитва да измисли и някакви неща по пътя към Хелзинки, но за сега без успех, всичко е прекалено встрани от пътя.
Оставете отговор