Приближаваме се към края на това пътуване. Последна спирка – Мадрид. Изнизахме се от квартирата в ранни зори. Бързо извървяхме двата километра до автогарата. Хора нямаше, само охраната и двама трима подранили пътника като нас. Автобусът дойде и тръгна навреме. Бяхме успели да уцелим експресния вариант. Само една спирка в близкия град, където да напълним останалите места. А иначе, широко и комфортно, само по 3 седалки на ред, със система за забавление, като в самолет.
Стигнахме в Мадрид по разписание. Натоварихме се на метрото и намерихме хостела без проблеми. Той е на има-няма сто метра от спирката. Перфектно ще е за сряда, когато трябва да хванем първото метро. Вярно, че сме на терминал 1, но по-добре да сме по-рано там отколкото по-късно.
Отдъхнахме малко и тръгнахме в посока музея Прадо. Бях чел нещо за безплатни посещения след 17 в неделя. Оказа се, че е безплатно само за Коко. Пак си е далавера, при билет от 14 €. Този път си взех от билета с книгата. Само за 8 €. Книгата е почти 500 страници и съдържа повечето картини от музея заедно с доста текст към тях. Абсолютно няма никакъв шанс да ти стигне само ден за да разгледаш всичко.
Е, ние разполагахме с малко повече от 2 часа. Не ги използвахме всичките. Въпреки настояванията на Коко, че му било интересно, докато бяхме вътре не изглеждаше така. Навалицата беше огромна. Без да спираме ни отне малко над час и половина да обиколим всичко. А може и да сме пропуснали някоя зала.
Специално търсих Голата Maja (и Облечената Maja, която е до нея), естествено намерихме я чак в последната зала. Другото, което търсих, беше “оригиналното” копие на Мона Лиза, правено в ателието на самия Леонардо от някой от учениците му (ама не знаят кой). В този музей има картини, които дори лаик като мен може да разпознае (пък и го посещавам за втори път). Интересни ми станаха едни бюстове на етиопски мъже и жени, които бяха направени от черен мрамор. Доста подходящо, да виждаш негроидните черти в правилния цвят.
От музея тръгнахме в посока към Puerta del Sol и от там към Plaza Mayor. Спряхме се в едно ресторантче между двата площада и хапнахме за вечеря. Аз шницел с омлет и салата, а Коко яде някаква странна панирана риба. След вечерята, хапнахме по едно десертче с dulce de leche в Mercado de San Miguel и се прибрахме в хостела, който е не много далеч от там.
Оставете отговор