Винаги като видя такъв площад си мисля, че това сме имали предвид като сме измисляли площадите. Певачки, свирачи и огнеиграчи се конкурират за място по слънцето и звездите. Отвсякъде се лее глъчка, а в околните заведения и алкохол от който вид ви приляга на душата. Храната, храната също не трябва да я забравяме и тя е там. А на един ъгъл дори имаше демонстрация, не казвам протест, в подкрепа на протестите в Беларус. Вярно, бяха общи десет души, ако броим и децата, но бяха там. В едно ъгълче се бяха спрели двама полицая и кротко гледаха някой да не почне да прави зулуми. Кандидати за такива не изглеждаше да има.
Цялото това нещо, ако не сте се досетили, се случва на площада във Вроцлав или както го познават немците – Бреслау. Няма да се впускам в исторически сводки, не ми е в стила, пък и ще трябва да ги чета преди това, та може да се запознаете с историята и сами 🙂 . Вместо това ще се опитам да запълня малко пространство с описания и пътеписи. Централният площад е малко странен. Щях да кажа, че в центъра има църква, но се оказа старото кметство. Освен това, такова описание не би било коректно. Всъщност площадът обикаля група сгради, една от които е кметството. А през сградите минава поне една уличка (според картата са 3) и няколко напречни тунела. Задължителните статуи също присъстват обилно.
Но, за да стигна до тук трябваше да се повозя няколко часа на влак. Този беше по-скоро бърз, отколкото експрес. Имаше няколко спирки и се движеше с доста по-умерена скорост – около стоте. Няма какво толкова да се разказва за пътуването с влака или за пътя до гарата. Когато не вали дъжд разходката е съвсем приятна, а излежаването до късно ми дойде много добре.
Стигнахме с десетина минути закъснение. Бях си набелязал хотел в стария град (Stare Miasto), който се оказа точно на гърба на площада. След кратък пазарлък за цената получих стаята на цената от мобилното приложение на Booking. Не виждам причина, в тия трудни времена, да плащам комисионната, вместо това бих ги дал парите директно на хотела. Малко е дразнещ тоя номер с “ще ти кажа по-висока цена, пък ако мине”, но такъв си е бизнеса.
Отдъхнах си малко и около пет излязох да поснимам. Желанието ми да се възползвам от хубавата светлина се бореше с глада залъган само с няколко парчета кашкавал и невероятната поничка с малинов крем, с която успях да се сдобия по пътя към хотела. Желанието да снимам победи, но скоро вятърът довя облаци и слънцето се скри. Това доведе до моето връщане на централния площад и с голямо съжаление трябваше да седна на заведението, което си бях избрал по-рано.
Разбира се, поръчах си едноименното питие Whiskey in the Jar или за по-незапознатите с езика на Шекспир – “Уиски в буркана”. Вариантът, който си избрах, беше с черешка. Не знам за Jack (Daniel’s, това се предполагаше да има вътре, освен сокчето), но някакъв спирт имаше. Може и дезинфектант да е било, те тука повечето дезинфектанти вонят на ракия.
Пиенето може да беше зле, но ребърцата бяха божествени. Съжалявам, само, че няма да мога да опитам другите видове. На съседната маса един си поръча някакъв вариант, който изглежда да беше с кашкавал отгоре. Моите си бяха традиционни, с барбекю сос и пържени картофи. Понеже се полагаше и втора гарнитура, реших да пробвам цвекло със сирене фета, но за тях не остана място 🙂 .
Завърших със сладолед, този път избрах комбинация от сметана и кафе. Не беше лошо, но можеш да мина само със сметаната. Останало ми беше само да осигуря провизии за утре (местя се на другия край на страната в Гданск), което успях да свърша бързо. Въпреки облаците, които скоро се разкараха, времето беше приятно. Врътнах няколко кръга около площада, полюбувах се на певачите и свирачите, успях да си направя предписания от часовника брой крачки (над 16 хиляди днес) и се прибрах да почивам.
Скоростта на качване на снимките е някъде между убийствено бавна и ще ми побелее брадата докато се качат всички. Иначе, интернетът е ОК да си слушам музика, но неща качването е бавно. Та снимките ще се появят малко по-късно. Утре ме очаква цял ден път.
Оставете отговор