Дните и нощите се сливат. Преди малко научих, че е имало технически проблем със сайта, но се надявам сега всичко да е наред. Всичко започна преди два дни в Куско. Автобусът ни тръгваше в два следобед и решихме да запълним деня с посещение на Convento de Santo Domingo del Cusco/Qorikancha. Това е бивш храм на инките, върху който сега има функционираща църква и семинария. Този път решихме да си вземем гид. Цената беше по 20 soles на човек и според мен си струваше. Пространството за разглеждане е малко и ако не беше гидът щяхме да го разгледаме за петнадесетина минути, а така ни отне около час и понаучихме това онова.
Нещо което трябва да знаете за Куско – миенето на обувки със сапунена вода може да ви струва 45 soles. Ама какво да се прави, предложи си човека услугите, и аз мислейки си, че е на бакшиш като в Пуно се съгласих без да питам за цената. Трудно е да се пазари човек при вече свършена работа, пък и си е моя грешката, че не питам предварително.
След обяд в аржентински ресторант се качихме в автобуса за нашето епично пътешествие. Първи проблем, грешно се бяхме информирали за часа на пристигане, някъде из нета бях намерил разписание, явно грешно, в което се твърдеше, че пристигаме в 23 часа. Всъщност истината е, че пристигаме в 4 сутринта. Проблем втори, около два часа след началото на пътя спряхме насред андите с колона от коли пред нас и колона зад нас. Информираха ни, че ще чакаме около час, час и половина. Чакахме около два, което беше някакъв плюс, можеше и да са повече. Проблем трети – да живее лопедиумът.
Естествено базирайки се на първия проблем от тия горе не можахме да се наспим като хората, е не само заради това, единият от шофьорите караше като рали състезател, при все, че скоростта на автобуса рядко надвишаваше 45 km/h. След един постоянно се будехме и се чудехме дали не са забравили да ни събудят, напразни притеснения при първокласен билет (и местата наистина са като в първа класа – таблети с филми, музика, книги и игри на всяко място; лягащи, широки седалки; одеяла и възглавници; вечеря). Накрая супер уморени пристигнахме в Наска около 6 сутринта.
Ето и галерията със снимките от Куско, които направихме преди да отпътуваме:
Хотелът беше съвсем наблизо и явно не бяхме първия случай на такова закъснение за настаняването защото ни настаниха и даже по-късно ни оставиха един час след времето за напускане без да ни правят проблеми. Още на изхода на терминала на автобусната компания ни пресрещнаха с всякакви оферти – такси, полети над линиите, хотели и хостели. Отбихме повечето оферти без един, който предлагаше полети. Така и така за това бяхме тук. Човека ни заведе до хотела (и само щяхме да го намерим, той е на една пресечка), изчака ни да се освежим и след това ни отведе до офиса си. Цената беше малко по-скъпа от тази, за която знаехме (един италианец, с който се засякохме в Пуно и Наска ни беше казал, че е летял за $140) и от тази в пътеводителя ($80) – платихме по $180 за половин час возене в малка петместна Cessna.
И двамата с Тони сме едри момчета и се оказа, че не могат да ни качат на един самолет, защото щял да се дебалансира, за това летяхме в два отделни самолета. Добре, че бях последвал съвета на човека, който ни организира летенето и не бях ял. Всичкото обръщане насам натам ти замайва главата и коремът решава да се изпразни, за щастие не бях ял нищо от вечерята в автобуса и предвидената за това торбичка остана празна, не така стояха нещата с момчето до мен. Гледането в небето помага, но така се изпускат линиите.
Успях да видя повечето линии, които пилотите ни показваха. Снимките не са много добри, а се оказа че GoProто се е разредила напълно и не снимах с него. Оказа се, че повечето фигури са доста по-малки отколкото изглеждат по телевизията, вторият пилот трябваше непрекъснато да ни насочва накъде да гледаме – “гледайте сянката на самолета”, “вляво от сянката” и т.под.
След полета отидохме да закусим и се прибрахме в хотела да починем. Тони се възползва от басейна на хотела, а аз се излежавах в леглото, но така и не можах да заспя. Около един напуснахме хотела, но оставихме багажа на съхранение, за да можем да се разходим. Наска е малко градче около 25-30 хиляди души и в него няма нищо интересно, дори църквата на централния площад изглеждаше проста. След лек обяд се насочихме към автобусния терминал.
И тук, както и у нас, закъсненията ги нямат за нищо. Автобусът дойде с около половин час закъснение, натоварихме се и тръгнахме и най-накрая успях да се наспя, но пък сега в два през нощта не ми се спи. Тони беше леко притеснен от възможността да пропуснем крайния срок за регистрация в хостела и ме накара да се обадя по телефона. След няколко опита, успях да разбера как да набера телефона, който имахме. Не знам кое помогна – обяснението на английски или това на моя развален испански, или пък факта, че пристигнахме съвсем малко след полунощ (а не примерно в един), но ни чакаха и се настанихме веднага.
Утре имаме среща с Мая от моя курс по испански, която е намерила някакъв безплатен тур на града и трябва да сме пред катедралата в 9 часа сутринта, за това сега е време за лягане. Не знам дали ще видите нещо на снимките от самолета, но все пак опитайте:
Оставете отговор