След като вече имам селфи пред операта в Сидни, вече можем да броим Австралия за официално посетена. То добре, че успях да го направя това днес, защото дават следващите два дни да са с кофти време. На всичкото отгоре, квартирата ми е на над час път от центъра на Сидни. Но да се върнем малко по-рано сутринта.
Имах поръчано такси за 05:30. До летището са само 5 km и въпреки, че градът е доста туристически, не смятах, че ще ми трябват пълните два часа за регистрация и т.н. Почти успях да изляза без да събудя Светльо. Той измърмори нещо докато се обръщаше и пак заспа. Таксито дойде съвсем навреме и стигнахме на летището безпроблемно. Времето ми стигна колкото да закуся без да бързам и да направя една обиколка на магазините, за да видя що за боклуци продават (примерно змийски колан за няколко стотин долара или кожена шапка за 50-60).
Полетът беше прекалено кратък за да се наспя както трябва, а и седалките бяха въз тесни и не-лягащи. Jetastar бързо ми станаха антипатична компания. Упорито претеглиха всички чанти. Не изглеждаше да се заяждат за всеки грам, но видях как една група пред мен прибегна до шмекерии – бяха извадили лаптопа от раницата и го бяха дали на друг човек, който стоеше по-встрани. За 100 грама може и да не се заяждаха, но за кило и нещо сигурно щяха да направят проблем.
Като стигнахме в Сидни, получих съобщение от хазаина, че ще е цял ден на плаж, защото децата му имали сърф урок. Бил оставил врата отключена и ключовете вътре. Писа ми да се настанявам и да му звънна ако имам нужда от нещо. Той така и не дойде да се обади. По едно време чух, че се тропа в къщата и сега като се прибрах след вечерното излизане видях още една кола паркирана пред къщата, но хазаина не съм му виждал очите. То не, че има нужда, всичко е платено, правилата какво може и какво не може да се прави са разписани. Всеки може да си гледа работата.
Първата ми работа беше да намеря магазин и да взема някаква храна. След като се наядох му ударих една здрава дрямка. Доста добре ми дойде, не стига, че ми идваше малко съня, ами съм изгорял на "петна". Местата, които не съм намазал хубаво са изгорели, другите са си наред. Като цяло, нищо сериозно, изгарял съм и доста по-зле. Ама си е неприятно.
Като се събудих успях да потвърдя резервацията ни за тура от Аделаида. Нямаше какво да правя, чудих се в каква посока да потегля – към плажа или към операта. Реших да е операта. Както каза, на час път от центъра съм и сметнах, че тъкмо ще мога да направя красиви нощни снимки. Речено-сторено, полашках се един час с влака, трябваше да направя и една смяна, но тук са го измислили хитро – всички линии в центъра правят един кръг и спират на няколко общи спирки. Така доста се улеснява пътуването в центъра.
Отскочих до операта, разгледах и тръгнах да си тръгвам. По пътя видях едни светещи табели със стрелки в обратната посока. Изглежда щяха да прожектират аборигенско изкуство върху операта. При това само след 15 минути. Реших да се върна. Естествено, не застанах на правилното място, но все пак успях да хвана част от прожекцията. Предполагам, че до сутринта ще успея да кача видеото.
Тръгнах да се връщам, но ми беше нещо гладно. Седнах в едно от туристическите капанчета покрай кея. Харесах си филе от кенгуру с ризото. Стори ми се подобно на телешкото. Бяха го оставили сочно в средата, предполагам, че ако го изпекат добре ще стане жилаво. Ризотото не ме впечатли, но месото беше добро.
След това се натоварих на влака и се прибрах. Снимките се качват малко бавно, но очаквам до сутринта да мога да ги пусна. Програмата за сутринта ще я правя като се събудя и видя какво е времето.
Голям съм шемет. Написах всичко и забравих да го публикувам. Направо си легнах да спя. За това пък, сега има всичко – снимки и видео.
Оставете отговор