Отново се събудихме бавно. Този път малко по-рано. Пътят до Мадрид е само около 6 часа, но ние имахме пълна програма. Задача първа – да отидем на плаж. След известно загубване из Алмада, където дори сателитната навигация трудно се ориентира, минаване през улички, които са само няколко сантиметра по-широки от колата, все пак стигнахме до плажа. За съжаление времето беше доста студено и облачно, така че само успяхме да си намокрим краката и да се разходим по плажа на Атлантическия океан.
Втората задача за деня беше да посетим най-западната континентална точка на Европа, а именно Cabo da Roca. Пътят до там се вие като змия из планините и липсва всякаква видимост. А като добавим и гъстата мъгла, съвсем нищо не се виждаше. Криво ляво стигнахме до носа. Самият нос също беше обвит в гъста мъгла, така че снимахме мъглата :), взехме си сертификати, че сме на най-западната точка на континентална Европа, хапнахме и си тръгнахме.
Стигането до Мадрид беше без особени трудности. Но карането в Самият Мадрид беше истинска лудница. Уличките са тесни и пълни с туристи. На много места туристите и колите вървят по едни и същи улици. Голямо въртене беше докато намерим паркинг, но в края на краищата успяхме, само дето падна доста ходене до хотела.
Оставете отговор