Оказва се, че най-краткият начин да стигнеш от единият край на Австрия до другият е да минеш през Германия. Това пък ни даде възможност да отскочим до Залцбург, който се намира на границата. Отново напълнихме 12 часа с път, но този път не беше само каране.
Тръгнахме пак около шест и половина. Нямаше особено много трафик, пък и организацията на движението беше перфектна. Още щом излязохме на булеварда водещ извън града и хванахме зелена вълна. Мисля, че спряхме само веднъж докато карахме по тази улица.
Скоро стигнахме австрийската граница. Там имаше паспортна проверка, явно всички се пазят от бежанците и Шенген вече не работи. Само дето събудих Деница, за да търси паспортите. Граничарят хвърли един поглед на паспортите и ни пусна. На първата бензиностанция след границата не продаваха винетки, но за сметка на това, в ресторанта до нея имаше. Защо бензиностанция намираща се на границата не би продавала винетки (не просто да са свършили, имаше табела, че винетки се продават в ресторанта, а не тук) не мога да проумея, но тяхна си работа.
След кратка почивка, намиране на паркинг в Залцбург и втора закуска за някои от нас потеглихме. Пейзажът определено беше доста красив. Проблеми нямахме и скоро стигнахме до целта. Естествено, нахакахме се в ремонт и задръстване. То ремонтите бяха гвоздея на деня. Навсякъде имаше. По магистралите карахме, с километри, заобиколени от колчета и временна маркировка, а да не говорим за намалената скорост.
И така, навигацията паркинг не намери, но близките табели ни свършиха работа. Деница искаше да се качва до замъка, но аз настоях да отидем до къщата на Моцарт. По път на там хапнахме по един геврек пред вратата на, предполагам, централното гробище от преди няколко-стотин години. То явно се падаше нещо забележителност, защото видяхме доста туристи да влизат. Ние просто се възползвахме от близката сянка.
Направихме един тур по уличките на града. С Криско посетихме музея на Моцарт и не останахме впечатлени. Да, интересно беше да слушаш музика на компютър, докато гледаш кои ноти се свирят, но повечето експонати не бяха нищо особено. Макар че, малките модели на сцени може и да са интересни на някой, а акустичната стая със стол в средата сигурно би имала смисъл за някой който може да чуе разликата в звука на стола и до него.
Напазарихме малко хранителни продукти и се отправихме към крайната си цел. Първо се набихме в задръстване на границата. Проверка нямаше, само забавяне на движението, докато едни скучаещи граничари поглеждаха в колата и просто ни оставиха да си минем. Навигацията на колата непрекъснато предлагаше по-бързи маршрути заради трафика. В края на краищата се наложи да си караме където си знаем и да я оставим да си реагира в последствие. Не минахме по първоначалният маршрут, който беше по-дълъг, но уж по-кратък. Беше явно, че огромният трафик елиминира това предимство, та по тая точка послушахме навигацията.
Спряхме на брега на езерото Кимзее за кратка почивка, след което ядохме в един въз скъп ресторант на самообслужване, който имаше място за няколко-стотин души, но вътре нямаше и десет. Да не говорим, че храната не беше нищо особено. Всъщност, не съм сигурен дали това беше в Австрия или Германия. По-скоро беше Австрия, но не съм съвсем сигурен.
След това успяхме да се навигираме през безбройните ремонти и много-километрови тунели. Наложи се да направим едно две кръгчета докато намерим точното място на квартирата, но сега сме в огромна двуетажна къща, с която разполагаме свободно. Ето снимките от Залцбург:
Както и видеото от пътуването (отново 1 минута съдържа цял час път):
Оставете отговор