И така, време е да завършим и това приключение. Станахме доста рано и взехме първото метро. Около 40-50 минути по-късно бяхме стигнали на летището. Голямо вървене беше до терминала. Ескалатори надолу, ескалатори нагоре, вървящи пътеки. Предадохме багажа и минахме през проверката за сигурност. Изходът още не беше излязъл и останахме да чакаме в зоната между сигурността и паспортния контрол. Малко по-късно видях, че всъщност пише на кои букви ще е полетът, макар и да нямаше точен изход.
Минахме през паспортния контрол и зачакахме отново. Най-накрая изходът се появи и се преместихме на него. Естествено имаше някакво малко закъснение с тръгването и организацията нещо куцаше. Бяхме на ръкав и явно това затрудни хитрият им план да качват част от хората от задната врата. Докато чакахме се залафихме с някакви типове, които бяха прекарали няколко дни в купонясване из Мадрид. Умрях да се смея като разправяха как са търсили бар с chicos вместо chicas, добре, че попаднали на хора и първо ги питали дали са гей, преди да ги пратят към някой гей бар 😉 . Ама така е, като не знаеш езици.
Полетът премина без инциденти и доста скучно. В София имаха някакъв проблем с предната врата и успяха да я отворят едва като повече хора бяха слезли от задната. Естествено, от автоматичните портали работеше само един (от общо 4) и имаше големи опашки. За сметка на това никой не се редеше там и аз успях да изпреваря. Брат’чеда не го пусна, защото няма 18 или поне така предполагам, защото не можа да мине от там. Голям тарикат се извъди той. Дадох му 20 лева за такси, пък той си взе метрото.
Те, т’ва е. Както казваше един познат. Следващото пътуване е към Рим в началото на септември.
Оставете отговор